Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

— Не — заяви той. — Още не. Първо искам да чуя какво има да ми каже Рейн.

— Ще се… ще се обадиш ли на съпругата на Демеер? — попита Гътри.

От четиримата само Демеер беше женен. За американка, Джоан Карчнър. Тя живееше с Демеер в Брюксел. Хилгър я беше виждал веднъж. Имаше живи очи. Привличането между двамата му се стори очевидно. Заради работата си Демеер често отсъстваше от дома си, но Хилгър никога не беше чувал да кръшка.

Не искаше да го споделя с другите, но преди да тръгне за Ню Йорк, Демеер му беше дал телефонен номер, на който да се свърже с Джоан.

— Никъде не смятам да ходя — бе казал с лека усмивка. — Но за всеки случай…

Сега Хилгър се чудеше дали не е предчувствал нещо.

Замисли се на кого би искал да се обадят, ако с него се случи нещо. На кого той самият би се обадил, ако знаеше, че краят му е неизбежен. Без съмнение на сестра си Сюзън. Тя беше омъжена и живееше в Ню Йорк, очакваше третото си дете. Всеки път, когато беше на Източния бряг, ходеше да види нея и семейството й. След като родителите им бяха покойници и нямаха други братя и сестри, тя беше единственият роднина, с когото поддържаше връзка. Както и двамата й синове, прекрасните му племенници, единствената надежда за бъдеще на семейството. Да. Ако знаеше, че всичко свършва и имаше време, щеше да си отиде спокоен, ако гласът на Сюзън е последният, който чуе. Кимна.

— Да. Ще се обадя на съпругата му.

Никой не помръдна. Нощната влага бе станала по-тежка, истинска плащеница от лепкава жега, която ги притискаше от всички страни.

— Демеер беше добър човек — поде Хилгър. — Толкова добър и надежден, колкото и останалите, с които съм имал привилегията да работя. И ние ще почетем паметта му, като завършим започнатото дело, за което той милееше достатъчно, че да стане част от него.

Панчо и Гътри кимнаха. Хилгър ги погледна и остана доволен, че се държат.

Господи, Рейн ще си плати. И този скапан Докс също. Двамата излязоха скъпо на Хилгър. В момента беше толкова разгневен, че се изкушаваше да разреши на Панчо това, за което го помоли — да изведе лодката в открито море и да хвърли Докс на акулите. Беше така ядосан, че щеше да остави Панчо и Докс сами преди това, като много добре знаеше как мексиканецът ще се възползва от ситуацията.

Но операцията беше на първо място, както винаги. Демеер бе предназначен да отиде в Амстердам и след като вече го нямаше, някой трябваше да го замести за финалния етап. Не му харесваше идеята да прати Панчо. Той беше способен, но силата му беше в мускулите, нямаше финеса на Демеер. За миг му се прииска да бе пратил Панчо в Ню Йорк. Но около него се носеше усещане за заплаха, което го правеше неподходящ за работата — Рейн щеше веднага да го разпознае. Демеер беше по-интелигентен, умееше добре да изненадва. Е, в случая не му свърши работа, но Хилгър нямаше да спечели нищо, ако продължи да зацикля върху случката.

Гътри… той определено беше добър и надежден. Но Хилгър го познаваше от не толкова отдавна, колкото останалите и не беше сигурен, че му има доверие за нещо толкова сложно и важно като етапа в Амстердам.

Май накрая щеше да се окаже, че сам трябва да отиде. Да, така щеше да е най-добре. Въпреки всичко операцията все още вървеше по план. Най-добре да я довърши лично.

Засега това означаваше да задържи Докс още малко.

Но само малко.

Дългият полет се оказа точно това, от което имах нужда. Нищо не можех да направя, докато не кацна, и като осъзнах и приех това, успях да се отпусна за първи път откакто видях съобщението на Хилгър в Париж. Подкрепих се с вечерята, която сервираха в първа класа, след това спах като мъртвец почти дванайсет часа. Събудих се доста свеж, оставаха ми по-малко от пет часа до Сингапур.

Замислих се какво да направя, като пристигна. Щях да остана на терминала като начало. В зависимост от това дали Канезаки беше успял да определи местоположението на яхтата и кога Хилгър искаше да се чуем, щях да реша дали се налага веднага да излетя за Джакарта, Куала Лумпур или някъде другаде. Не исках да губя време с преминаване през митниците, нито да обяснявам на имиграционните власти защо толкова бързо влизам и излизам от страната.

Добре, трябва да намеря достъп до интернет на летището веднага щом кацнем, да вляза във форума и да видя какво иска Хилгър…

Тук мисълта ми секна, сплашена от проблем, който не бях предвидил. Ако Хилгър имаше начин да разбере откъде влизам във форума и види, че този път е от Сингапур или някъде другаде в Югоизточна Азия, щеше да разбере, че съм тръгнал да го търся.