Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Но не се тревожех за това. Наистина. На първо място бях прекалено уморен. Освен това не носех отговорност. Ледената ми същност вече командваше парада, а думата „тревога“ никога не е фигурирала в речника й. В края на краищата, за да се тревожиш, трябва да ти пука за нещо.

Хилгър седеше на пристана, от двете му страни бяха Панчо и Гътри. Бяха акостирали в Сингапур предния ден и сега се намираха в яхтклуба на републиката. Минаваше един през нощта, но още беше горещо и влажно. Всички останали седемдесет яхти около тях бяха притихнали, люлееха се на морските вълни нагоре и надолу, сякаш дишаха в съня си.

Демеер им се бе обадил преди петнайсет минути, малко преди дванайсет на обяд нюйоркско време. Беше забелязал Рейн край апартамента на улица „Мот“. Никаква изненада. Знаеха, че Рейн е в Ню Йорк от влизането му във форума, точно както знаеха, че преди това е бил в Калифорния, а в самото начало — в Париж. Дотук — добре.

Ачинели се бе появил пет минути по-късно. Демеер им съобщи, че Рейн е влязъл след него във входа и всички знаеха какво означава това — че човекът е мъртъв. Демеер се канеше да пресрещне Рейн и да го убие, когато излиза от сградата. Каза им, че веднага след това ще се обади, и затвори.

Това стана преди петнайсет минути, много дълги петнайсет минути. Хилгър си представи последователността на събитията: Демеер се обади точно когато Рейн влезе във входа. Щеше да се забави вътре най-много пет минути. Демеер нямаше да се бави, когато той излезе, щеше веднага да го доближи и да го убие. Една минута, за да се върне до вана, да се изтегли и да им се обади няколко пресечки по-нататък. Нямаше как това да отнеме повече от десет минути.

Минаха още петнайсет. Всички мълчаха. Хилгър си помисли да се обади на Демеер, но не искаше да рискува. Демеер сигурно е прочистил мобилния си телефон, преди да тръгне. Ако нещо му се случи и Хилгър му звънне, обаждането ще остане в регистъра на апарата. Не че някой можеше да направи нещо с номера, но въпреки това не смяташе да поема такъв риск. Ако Демеер беше в състояние да се обади, щеше вече да го е направил.

Хилгър се обърна към Панчо.

— Можеш ли през сателита да влезеш на честотата на нюйоркската полиция?

Панчо кимна.

— Ще ми отнеме малко време, но — да.

— Добре. Да видим дали така няма да научим нещо.

Панчо изчезна. Гътри и Хилгър отново потънаха в мълчание.

След десет минути мексиканецът се върна. Хилгър разбра какво се е случило по положението на челюстта му, още преди да е казал и дума.

— Има убийство на улица „Мот“ — обяви Панчо. — Жертвата няма документи за самоличност, наричат го Джон Доу, Бял мъж. Рус, на около трийсет и пет години.

Хилгър кимна, но не показа никакви емоции.

— Как? — попита и това беше единственият интерес, който прояви към нещо извън плана на операцията.

— Прерязано гърло — поясни Панчо.

Гътри поклати глава.

— По дяволите — изруга. — По дяволите.

Хилгър въздъхна. Никога не се разстройваше в подобни ситуации, никога. И преди беше губил хора и инстинктите и обучението му налагаха да не се поддава на мъката, да остави това за по-късно, когато се справи със ситуацията и задейства нов план. Хората му винаги са очаквали от него да ги ръководи, а да ръководиш, значи да се съсредоточиш върху проблема, а не върху чувствата си.

— Какво смяташ, че ще предприеме Рейн? — попита Панчо.

— Трудно е да се каже — отвърна Хилгър. — Но ще се обади. Все още държим приятелчето му.

— Мислиш ли, че е убил Ачинели преди Демеер?

Хилгър кимна.

— Така мисля. Прослушвай честотата на полицията и скоро ще разберем със сигурност.

— Какви пробойни ни създава тази ситуация? — намеси се Гътри. — Демеер е бил стерилен, нали?

— Нямам никакво съмнение в това — отсече Хилгър. — И дори някой да може да го свърже с име, то няма да е истинското му. А дори фалшивото име да представлява някаква следа… Рейн няма ресурси, за да се възползва от нея. Дори и да има, ние се движим много и не може да ни локализира. Ще останем в Сингапур само още един ден, след това потегляме. Оперативно стоим добре.

— Ако Ачинели е мъртъв — изтъкна Панчо, — нямаме нужда от Рейн. А щом нямаме нужда от Рейн, значи не ни трябва и Докс. Само една дума и веднага ще насоча яхтата съм островите Рау, ще му закача един камък и ще го хвърля през борда.

Гътри метна на мексиканеца гневен поглед, който Панчо се направи, че не вижда. Хилгър добре разбираше какво означава тази размяна на думи и погледи.