Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Мамка му! Глупаво от моя страна да пропусна нещо толкова очевидно. Много неща се случиха, бях уморен, но все пак…

Дилайла. Не виждах друга алтернатива. Можех да й дам адреса и тя да копира съобщението на Хилгър във форума, през който контактувах с нея. Или да ми го прочете по телефона. А аз можех да й продиктувам отговора и тя да го изпрати по интернет. Хилгър щеше да си помисли, че съм се върнал в Париж. В този вариант всъщност имаше известни предимства. Ако си мислеше, че съм в Париж, това щеше да го успокои и да го накара да свали гарда.

Ами ако тя каже на своите служби? Може би няма да го направи, но не можех да разчитам на това. От друга страна, ако и те искаха смъртта на Хилгър, както ми бе казала, предполагам, че имаше вероятност поне да не ми пречат. А ако се намесят?… Е, налагаше се да поема този риск. Можех да се обърна и към Канезаки, но му нямах достатъчно доверие, че няма да филтрира съобщенията от Хилгър, особено за тази операция. Той гонеше собствени цели и спасяването на Докс беше една от най-маловажните за него. Не исках да се обръщам към Дилайла по десетки причини — лични и професионални. Но си нямах никой друг, освен нея.

Веднага щом кацнахме и слязох от самолета, се отправих да търся обществен телефон, за да й се обадя. В Париж беше полунощ, но тя беше нощта птица и знаех, че е будна. Ако беше влязла в операция, нямаше да вдигне телефона.

Но късметът беше на моя страна. Тя вдигна веднага.

— Ало? — каза.

— Ало — отвърнах. — Cest moi. 20 20 Cest moi. — Аз съм. (фр.) — Б.пр.

Настъпи мълчание. Накрая тя го наруши.

— Всичко наред ли е?

— Не съм направил пробив, но имам известен напредък. Аз… нуждая се от помощ. Може ли?

— Знаеш, че може.

— Добре. Нашият приятел се свързва с мен през затворен форум. Но може да има начин да проверява откъде аз влизам в него. Не искам да знае къде съм сега. Затова имам нужда от теб да провериш съобщенията.

— Това е дреболия. Мислех, че ще искаш много повече.

— Може и да се наложи. Но засега те моля само за това. Просто да влезеш във форума, да копираш съобщението му и да ми го препратиш, след това да направиш същото с моя отговор. Ако ме провери, както очаквам, ще си помисли, че съм в Париж. Това ще ми даде известно предимство.

— Разбирам.

— Трябва да отидеш на някое стерилно място. Нали не искаш да проследи…

— Да, знам това.

Спомних си обиденото „разбира се“ на Канезаки и някои от коментарите на Докс през годините.

— Да не би… да се държа покровителствено? — попитах.

— Да.

Прочистих си гърлото.

— Чуй ме, не ме гали е перце. Мога да понеса честен разговор.

Тя се засмя.

— Тръгвам веднага. Дай ми половин час.

Намерих компютър с интернет. След обичайната проверка за шпиониращ софтуер пратих на Дилайла адреса на форума, през който общувах с Хилгър. След това отворих форума, през който се свързвах с Канезаки. Толкова пъти през последната седмица не намирах нищо вътре, че и сега очаквах да е така.

Но грешах. Канезаки беше ударил джакпота.

„Убитият в Ню Йорк е Вин Демеер. Кандидатствал е за виетнамска виза под името Уилям Дете и е пътувал за Сайгон заедно с теб. Ето снимката от молбата за виза.“

Имаше прикачена снимка с големината на пощенска марка. Той беше — русият, когото видях в Сайгон и когото убих в Ню Йорк.

„Някой си Джеймс Хилман е кандидатствал за виза и е пътувал по същото време. Ето неговата снимка. Изглежда ли ти познат?“

Имаше и втора фотография. Веднага го познах. Хилгър.

„А сега следва най-интересното. Оказа се прав, Докс се е опитвал да ти подскаже, че има и морски пехотинец. Казва се Франк Гарза с прякор Панчо, с Хилгър се познават от Ирак. Деветметровата яхта «Океански изумруд» е регистрирана на името на Гарза в Шанхай, има право да стои на пристанище в яхтения клуб на Шанхай. «Океански изумруд» през последната седмица е престояла закотвена в Джакарта, а преди два дни е съобщила, че пристига в яхтклуба на Сингапур. Доколкото ми е известно, не е напускала Сингапур.“

Осъзнах, че стискам мишката прекалено силно и веднага се коригирах. Сингапур… по дяволите, те са тук. Дори не се налагаше да прескачам до Джакарта, Куала Лумпур или някъде другаде. Това беше най-доброто предзнаменование, което получавах от началото на цялата афера.

„А сега за вторичния ефект: Яник има брат, Хенк Яник, който миналата седмица е преминал през митницата в Сан Франциско, очевидно е дошъл, за да се погрижи за семейството на брат си и да помогне за погребението и уреждането на материалните дела. Хенк е шеф на сигурността на пристанището в Ротердам. Негов заместник е друг холандец, Йон Боземан.