Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Взех асансьора до десетия етаж, след това по стълбите слязох до седмия. Движех се предпазливо по пустия коридор, докато стигнах до стаята на Канезаки. Почуках на вратата, след това отстъпих няколко крачки назад. Въпреки това, което ми подсказваше логиката, мразех да отивам някъде, където ме очакват. Особено след случката пред апартамента на Ачинели.

Канезаки отвори и ме огледа от главата до петите с въпросително изражение.

— Ще влезеш ли? — попита.

Кимнах и пристъпих в стаята. Щорите бяха спуснати. Веднага забелязах, че плъзгащите се врати към банята са отворени. Както и към гардеробната. Беше гостоприемен, освен че беше разумен. Когато си имаш работа с човек, който непрекъснато се оглежда за опасност, си просиш белята, ако не му показваш непрекъснато ръцете си.

Канезаки сложи на вратата табела „Не безпокойте!“ и заключи. След това остави на двойното легло един чувал и ме прикани с жест да го отворя. Това че не го отвори сам, а даде тази възможност на мен, отново показа, че има опит и достатъчно разум.

Оставих чантата си и погледнах. Вътре имаше пистолет SOCOM HK „Марк“ 23 с обектив за нощно виждане и лазерно прицелване, заглушител, два резервни пълнителя, сто патрона „Федерал Хидра-Шок“ и тактически кобур за бедрото. Също така и оборудване за нощно виждане. Същите неща, които бе доставил на мен и Докс за мисията ни в Уаджима предната година.

— Помолих те за нещо, което лесно се крие — направих недоволна гримаса. Вдигнах пистолета и проверих дали е празен. С прикачен заглушител щеше да стане почти половин метър.

— Правя каквото мога — сви рамене той. — Мислех, че харесваш марката SOCOM.

— Така е. Но не бих се разхождал с това оръжие по улицата посред бял ден.

— Ще свършиш всичко посред бял ден? Тогава за какво са ти устройствата за нощно виждане.

— По-добре е да ги имам подръка дори да не потрябват.

— Добре, това мога да взема от арсенала без никой да задава въпроси. Виж, има и рибарски гащеризон. Кобурът ще влезе в крачола и ще остане място. Направи разрез на бедрото и ще получиш лесен достъп до него.

Извадих гащеризона, за който говореше, и го разтворих. Да, щеше да свърши работа. В чувала дори имаше разглобени въдици и кутия с рибарски такъми, очевидно за прикритие в яхтклуба. Видях също така и бейзболна шапка, и слънчеви очила, както и ръкавици, бинокъл и поръчания медицински комплект.

— Помислил си за всичко — похвалих го.

Той сви рамене.

— Две глави мислят по-добре от една. Виж какво има в кутията за такъми.

Така и направих. Освен всички необходими рибарски принадлежности, вътре имаше и нож „Бенчмейд“ с осемсантиметрово острие. Натиснах бутона и острието изскочи.

— Добре — кимнах доволен.

— Не се увличай. Незаконен е, освен за военна служба и полицейска дейност. Можеш да си навлечеш неприятности с него.

Засмях се и прибрах ножа в джоба си.

— Ами предпазната жилетка?

— В гардеробната е.

Погледнах натам. Две сини предпазни жилетки висяха на закачалки. Отидох и ги взех в ръце.

— Боже, колко са леки — казах. — Сигурен ли си, че вършат работа?

— „Драконова кожа“. Спират куршум с калибър 7,62, движещ се със 750 метра в секунда.

Кимнах, информацията ми хареса.

— Тук има две — посочих.

— Ще дойда с теб.

Погледнах го и видях, че е сериозен.

— Не — отвърнах. — Не е необходимо. Идеята никак не е добра.

— Премислил съм всичко. Не виждам как може да се справиш сам. Предполагам, че с него има поне двама души, а може би и повече…

— Да не ти се струва, че остарявам? — попитах язвително.

— Какво? Не. Искам да кажа, че си същият.

— Като гледам какво става, вече очаквам някой да поиска да ме преведе и през улицата.

— Защо, кой друг се опитва да ти помогне?

— Няма значение.

— Както и да е, не би се справил по-добре, дори да си на двайсет години. Но не това е важното.

Спомних си за Боаз.

— Имам нещо, което променя съотношението на силите.

— Какво?

— Да кажем само, че не си единственият ми нископоставен приятел по високите места.

Той запази мълчание.

— Виж — продължих, — не че не съм ти благодарен. Но с теб никога не сме работили заедно, не и в истинска акция с ритане на врати. Колкото е вероятно да си помогнем, толкова е вероятно и да си пречим. Довери ми се за това.

Той пак не отговори.

— Ти си оперативен работник, Том, и си станал дяволски добър. Но не си убиец. Използвай добрите си страни. Така ще живееш по-дълго.

Помълчахме известно време. Той проговори пръв.