Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Преди два дни бях решил да скъсам с нея, бях приел, че така е най-добре. След това постъпих като пълен глупак, позволих й да дойде при мен и прекарахме толкова хубаво, че временно забравих за решимостта си. Но докато карах на изток от Западен Холивуд по булевард „Сънсет“ и слънцето ме заслепяваше, преди да потъне зад хоризонта, срещата ми с Дилайла бе започнала да ми се струва незначителна, дори глупава. Да, тя беше привлекателна жена, най-красивата, която познавах. Имаше много хубави качества, както и няколко влудяващи. Но какво общо имаше всичко това с мен и с живота ми? Както бях тогава пиян и замаян от близостта й, за малко да ме заблуди с приказките си за избора. Но сега виждах ясно, че думите й бяха пълна глупост. Някои неща са по-силни от избора ни. Някои действия имат такава енергия и такива последствия, че стават наша втора природа и засенчват всичко друго, което правим. Дилайла не разбираше това. И тъй като част от мен не беше безразлична към нея и никога нямаше да бъде, се радвах, че може да храни подобни илюзии, даже тихо се гордеех, че мога да ги поддържам у нея. Но не можех и нямах намерение да ги споделям.

Спрях в едно интернет кафене и без особена надежда проверих форума, през който контактувах с Канезаки. Все още нямаше никакво съобщение от него. Взирах се в празния екран известно време без никаква изненада. Ще трябва да убия и следващата жертва. Струваше ми се естествено, такава ми бе съдбата.

В друго интернет кафене проверих дали Хилгър не ми е пратил нещо. Имах съобщение от него, точно както бях очаквал. Усмихнах се тъжно на себе си. Видя ли? — помислих си, сякаш говорех с Дилайла. Видя ли?

Името на човека беше Майкъл Ачинели. Срок: пет дни от днес. Мамка му! Чудех се какво означава това бързане. Засега нямаше как да разбера. Предполагах, че трябва да се смятам за късметлия, щом Хилгър не ме притискаше още повече с времето, след като видя колко скоростно се справих с Яник.

Имаше служебен адрес в Минеола, Ню Йорк, и домашен адрес в Сандс Пойнт, също в Ню Йорк. И двете градчета ми бяха непознати. Телефонни номера. Марка и модел на колите му — мерцедес S600 и рейндж роувър HSE, и двете производство 2007 година. Беше ми оставил и данните от регистрационните табели. Няколко снимки на стегнат мъж, наближаващ 60-те години, с гъста стоманеносива коса и тъмни, проницателни очи. На една от снимките Ачинели бе облечен в скъп катраненочерен костюм на райета, бяла риза с голяма яка, тъмносиня вратовръзка и бяла кърпичка в джобчето на сакото. Беше седнал, хванал двете си ръце върху едното си коляно, леко приведен напред. Усмихваше се уверено. Имаше вид на председател на борд, снимката приличаше на извадена от корпоративна брошура или от фирмен уебсайт. На другите фотографии стоеше зад катедра в подобно бизнес облекло, вероятно говореше на среща на инвеститори или на събитие на компанията.

Пуснах името през „Гугъл“. Първият линк, който излезе, беше към сайт на фирма на име „Глобал Пирокемикъл Индъстрис“ и както и очаквах, на първа страница се намираше снимката на Ачинели в черния костюм. Наистина беше председател на борда, както и главен изпълнителен директор на фирмата. Разгледах биографията му: роден в Ойстър Бей, Лонг Айланд през 1950 година; завършил с отличие военната академия „Уест Пойнт“ през 1972-ра; служил в Гранада, Панама, и в първата война в Залива, за участието си във втория от трите конфликта получава „Сребърна звезда“; уволнява се от армията с чин полковник след двайсет години служба. Основава фирмата си през 1993 година, компанията пуска акции на борсата през 2001-ва.

Зачудих се за Ирак. Това беше войната на Хилгър. Може да е съвпадение, а може и да е пряка връзка. Доста несигурно предположение, но все пак пуснах едновременно имената и на двамата в търсачката. Нищо. Търсих и по ключови думи „Яник“ и „Ачинели“, както и „Яник“ и „Хилгър“. Хм, може би Канезаки можеше да ми каже нещо повече.

В сайта „ГПИ“ бе описана като фирма доставчик на химикали по целия свят. Имаха четири производствени линии: заготовки за фармацевтичната промишленост, въздушни възглавници за коли, индустриални целулозни полимери и пиротехническа и военна продукция. Не знаех много за тези производства. Познавах въздушните възглавници на колите и военните продукти: гориво за ракети, експлозиви, гранати.

Проверих служебния и домашния адрес. Минеола се намираше на Лонг Айланд, на около 40 километра от Манхатън. Сандс Пойнт беше на около петнайсет километра северно от Минеола, на северния бряг на Лонг Айланд, на върха на полуостров Порт Уошингтън. Минеола изглеждаше като градче, обитавано от средната класа. Сандс Пойнт пък очевидно беше прототип на Ист Ег от „Великият Гетсби“. Открих, че къщата на Фицджералд още си беше там, на „Хофстотс Лейн“, и в момента се продаваше за двайсет и осем милиона долара. Явно Ачинели печелеше добре от „ГПИ“. Със сигурност не живееше в Сандс Пойнт от пенсията си на полковник от запаса.