Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Бедрата й опряха в леглото. Разсъдъкът й вече беше почти замъглен, само искаше той да е гол, кожите им да се допрат, да усети тежестта му върху себе си, да проникне докрай в нея. Рейн отдели устните си от нейните, за да й свали пуловера и продължи да я целува още преди да го хвърли настрани. Усещаше я с езика и зъбите си, чувстваше вкуса на уискито, както и своя собствен вкус. Тя успя да разкопчее колана му, след това и панталоните. Протегна ръка навътре и когато усети колко е твърд, се възбуди още повече. Стисна длан и усети как той затаи дъх.

Свлече сакото му през раменете и го издърпа за ръкавите, след това му свали ризата и я захвърли, като не му позволи нито за миг да прекъсне целувките. Той я блъсна назад върху леглото и изрита панталоните си. Тя осъзна, че сутиена й вече го няма, така и не бе успяла да разбере кога го е свалил. Слабините й изгаряха и тя дишаше тежко. Без да се замисля, започна да се търка с ръка през джинсите.

— Побързай — каза му.

Той вече беше гол, надвеси се над нея и разкопча джинсите й. Закачи гайките с пръсти и свали панталоните заедно с бикините. Тя се качи заднешком на леглото, разтвори крака и вдигна колене, а Рейн се настани отгоре й. Насочи го с ръка към себе си, беше толкова мокра, че той не спря на входа, дори не се забави, а влезе с един мощен тласък в нея. Тя простена от болезнено желание, а той започна да се движи. Дилайла завика, защото свършваше. Гърбът й се изви, тялото й потрепери, а ръцете й инстинктивно хванаха задните му части, за да го придърпат още по-дълбоко. Усети, че ръцете му се приплъзват под нейните, след това дланите му обвиха лицето й и тя разтвори още по-широко крака. Цялата му тежест се стовари върху нея. Притискаше я към леглото, целуваше я страстно и я чукаше сякаш беше първична природна сила, която тя беше призовала, но повече не можеше да контролира. Той започна да стене до устата й, тя го чуваше и усещаше едновременно, движенията му станаха по-бързи и по-брутални. Почувства как дълбоко в нея се надига нов оргазъм. Той простена и стисна очи, започна да прониква в нея по-силно отвсякога, сякаш беше разгневен и бесен, сякаш наказваше враг, когото не знаеше по какъв друг начин да убие. Стенанието му се усили, тялото му се стегна и тя усети как той свърши едновременно с нея. Вълна на удоволствие се разля от слабините към пръстите на краката, гърдите, ръцете и устните, по които той още я целуваше.

Бавно, но радостно тя се облегна назад задъхана, сякаш току-що бе изскочила от дълбините на океана. Рейн отпусна глава до нейната и прехвърли част от тежестта си върху лактите. Чу го да промърморва нещо, но не разбра какво. Усмихна му се почти изпаднала в транс.

Той остана така няколко секунди, опитвайки се да успокои дишането си. След това се претърколи по гръб, но остана близо до нея, телата им се докосваха, а не стояха далеч едно от друго както преди малко на дивана. Лежаха така, а тя си представяше, че са двама корабокрушенци, току-що изплували изтощени на брега.

Рейн се обърна на една страна, погледна я и сложи ръка на корема й. По челото му се стичаше струйка пот и тя я избърса с пръст.

— Добре ли си? — попита я той.

Дилайла се усмихна.

— Добре?

— Не исках да бъда толкова… груб.

Тя се засмя.

— А според мен искаше.

Той сведе очи и по бузите му се появи лека руменина.

— Ами…

Изглеждаше толкова сладък така. Разрошената коса… внезапно появилата се срамежливост след демоничния секс.

— Понякога си малко груб, Джон — каза тя, като очертаваше с върха на пръстите си контурите на лицето му. — Това е част от теб. И част от това, което… харесвам в теб.

За бога, в първичния замаян миг на откровеност за малко да каже „това, което обичам в теб“. И преди бе стигала близо до признаване на чувствата си, но винаги се бе спирала от страх пред неговата реакция.

— Ела с мен в джакузито — предложи му.

Той я погледна косо.

— Не знам дали мога да се движа.

Дилайла се усмихна и го плесна закачливо по рамото.

— Щом аз мога, значи и ти можеш.

Изгасиха светлините във вътрешния двор и влязоха бавно във водата. Отначало премигнаха от горещината й, но постепенно тя стана поносима и накрая съвсем свикнаха. Седяха потопени в тъмното, в хладния въздух около тях се издигаше пара.

— Хубаво е тук, нали? — попита Дилайла. Виждаше очите му в мрака, но не можеше да долови изражението им.

Рейн не отговори веднага. Гледаше през нея и точно когато тя се канеше да го попита за какво мисли, той промълви: