Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Фоайето приличаше на уютна и подредена с вкус всекидневна, изцяло с тапицирани мебели, пейзажи с позлатени рамки по стените, ненатрапчиви произведения на изкуството. Осветлението беше точно каквото трябва, не прекалено ярко, но не и прекалено приглушено. Помещението излъчваше кротко гостоприемство, в него ухаеше на дърво и откъснати цветя. В откритата камина гореше огън.

Дилайла отиде до рецепцията и се представи като Лора Купфер. Разбира се, госпожице Купфер, добре дошли, отвърнаха й администраторите. Господин Кен вече пристигна, дали искате да ви придружим до Градинския апартамент? Тя благодари, но отказа, предпочитала да се поразходи сама до там.

Мина през терасата с балюстради, стъпките й отекнаха тихо. Чу разговор и приглушен смях — няколко души вечеряха под запалените градински лампи във вътрешния двор пред ресторанта, но с изключение на тях всичко друго внушаваше на Дилайла, че е съвсем сама тук. Стигна до Градинския апартамент, отключи вратата и влезе във всекидневната. Светеше, но не видя Рейн.

— Джон? — повика го тя.

Не последва отговор. В каменната камина гореше огън и тя усети лек, приятен мирис на дим във въздуха. Върху теракотения под имаше дебел осъвременен ориенталски килим с флорални мотиви. Тапицираните столове и кушетката, подредени около малка дървена масичка в средата на килима, бяха празни. Нямаше дори вестник, захвърлено сако или празна чаша. Освен запалените лампи и горящата камина всъщност нямаше никакви други признаци, че в стаята има човек. Изведнъж се притесни. Рейн имаше умели врагове, виж какво се бе случило с Докс.

Но веднага си каза, че преиграва. Хотелът имаше опит в опазването на бляскавите холивудски знаменитости. Тук те бяха в пълна безопасност. И дори гардът му да бе паднал, Рейн все още беше най-педантичният, внимателен и параноичен тактик, когото познаваше. Просто беше излязъл — плуваше или се упражняваше във фитнеса, може би се разхождаше из градината.

Влезе в спалнята, като инстинктивно се оглеждаше. Пак никаква следа от него — нямаше разхвърляни дрехи, нито дори гънчица от сядане на леглото. А, ето, на едното нощно шкафче имаше бутилка „Гленморанги“ от 1971 година. Хубаво малцово уиски, това със сигурност вече беше Джон. Хвърли поглед към гардеробната и видя тъмносин кашмирен блейзер на закачалка, чифт обувки „Кемпър“, които веднага позна, сложени прилежно една до друга в ъгъла. Усмихна се. Знаеше, че някои жени биха убили за толкова подреден мъж, но на моменти си беше направо плашещо. На Рейн му бе вродено да се движи и да обитава пространства, без да оставя следи.

Влезе в огромната баня с приятни бели плочки, огледала и разумно осветление и намери няколко тоалетни принадлежности в шкафчето. А после до мивката — бележка. Добре. Взе я. „Тук съм — пишеше в нея. — Ще се върна до 7 часа.“

Погледна си часовника. Шест и петнайсет. Почувства се малко раздразнена, че не я чака, и се почуди какво ли прави. Досети се, че бележката е реверанс към нея: той мразеше да прави каквото и да било, което би накарало някой да го чака на определено място, независимо дали ставаше въпрос за ресторантска резервация или просто бележка, която казваше къде е. Неясното послание беше компромис, но тъй като го познаваше, тя щеше да си попълни празните места, той беше сигурен в това.

Предположи, че е отишъл да тренира. Фитнесът беше точно зад ъгъла. Ако не е там, тя просто ще го изчака тук. Надникна във вътрешния двор — донякъде по навик, от съображения за сигурност, но също така и от любопитство — и това, което видя, й хареса: джакузи с гореща вода сред калдъръма, вдигащата се от него пара беше осветена от подводна лампа; два шезлонга, обградени с папрат и хибискус; висока тухлена стена от всички страни. Представи си как после с Джон ще влязат в джакузито и леко потрепери. Взе си набързо душ и излезе да го потърси.

Фитнесът се помещаваше в просторна постройка, която някога е била нечий дом, а сега беше изтърбушена отвътре, покрита с мокет и оборудвана с най-модерни уреди. Имаше висок таван и огромни прозорци. Дилайла се огледа и веднага съзря Рейн. Беше застанал в ъгъла бос, по шорти и тениска и правеше клекове. Погледа го очарована. Знаеше, че тренира, беше й разказвал за самостоятелните си упражнения, но никога не го беше виждала да ги прави. Клякаше и ставаше бързо, като от време на време отмяташе мокри кичури коса от очите си. Нямаше представа колко клека вече бе направил преди появата й, но изброи двеста и петдесет, след това още петдесет, при които с всяко изправяне подскачаше във въздуха.