Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Обадих се на Канезаки от уличен телефон.

— Аз съм — казах му.

— Много си бърз.

— Може ли да се видим?

— Разбира се.

Каза „разбира се“ точно като Тацу, имитацията беше перфектна чак до леко нервния тон, който прикриваше огромните резервоари от търпение, несъмнено необходими пред лицето на толкова много тъпи въпроси. Натъжих се като чух как духът на Тацу оживява в Канезаки, който беше и негово протеже. Тацу почти го осинови, тъй като бе загубил собствения си син. Въпреки това леко се усмихнах.

— Какво ще кажеш за закуска? — попитах.

— По-добре ранен обяд. Имам да свърша някои работи.

Никак не бях съгласен с неговото предложение. То му даваше време да организира нещата, ако… Ако какво? През последните няколко години Канезаки имаше поне пет-шест възможности да ме изпържи. Но не го направи, а и поне доколкото ми беше известно, нямаше причина за това. Бях се появил внезапно, той си имаше работа, както ми каза.

Въпреки това предложението не ми харесваше. Ако не ми трябваше толкова много в този момент, щях да го зарежа. Но вместо това се съгласих.

— Добре. Какво ще кажеш за мястото, на което се видяхме последния път? Когато отваря — ставаше въпрос за кафенето „Бен“ в Такаданобаба, в единайсет и половина. Хубаво закътано квартално заведение, в което се сервираха пресни гевреци, киш и отлично кафе. Познавах добре района. Щях да отида там по-рано, за да огледам. Просто за всеки случай.

— Ще се видим там — каза той и затвори.

Взех метрото по линията Яманоте към Такаданобаба и стигнах до „Бен“ почти два часа по-рано от уговореното време. Настаних се зад витрината на една бакалия на отсрещния тротоар малко по-надолу от заведението и впих поглед в улицата. В японските бакалии нямат нищо против да им четат списанията като в библиотека и аз се възползвах напълно от това предимство. Нищо не смути радара ми и Канезаки се появи точно навреме. Хвърли поглед назад през витрината, когато премина покрай нея, без съмнение ме беше видял в ъгъла, но не се издаде.

Мамка му, помислих си. Не обичам да ме хващат, дори и потенциални приятели. Погледах след него, за да се уверя, че е сам, след това се измъкнах от магазина и го настигнах, когато влизаше в „Бен“.

— Здрасти — казах, появявайки се зад него.

Той се обърна, без да покаже никаква изненада.

— Здрасти.

— Видя ме в бакалията.

Той сви рамене.

— Да, и аз там бих заел позиция. Но не предполагах, че си падаш по мръсни списания.

— Какво друго четат хората, когато се мотаят така безцелно? — подхвърлих, все още малко отбранително. — Изглеждах като най-обикновен перверзник на средна възраст. Сливах се с тълпата.

— Май работата ти доставяше удоволствие.

Осъзнах, че не за първи път подценявах хлапето, или по-скоро младия мъж, който с всяка наша среща ставаше все по-умел. Поумняваше, аз също трябваше да започна да приемам това по-умно. Вече познаваше тактиката ми, знаеше, че няма да чакам там, където съм казал. А и самият той бе започнал да прилага достатъчно добри тактически похвати, за да се сети къде бих могъл да бъда. Трябваше да спра да си играя с него, все едно още е новак. Не беше, и то от доста време. Усмихнах се.

— Може би малко. Висях там два часа. Нямаше да минат така бързо с автомобилно списание.

Стиснахме си ръцете и аз го огледах. Кимнах одобрително: беше строен трийсет и няколко годишен американец от японски произход, със сериозен поглед, който придобиваш, когато осъзнаеш, че светът не е невинен, както си мислел преди, и когато започнеш да подозираш, че работата ти допринася той да е толкова лош.

Поръчахме си сандвичи и кафе, и като снижих глас дотолкова, че да не може никой друг да ме чуе, му разказах на английски какво се беше случило с Хилгър и Докс. Обясних, че ще трябва да убия трима души, но го излъгах, че още не знам никакви подробности. Като се имаше предвид подкрепата на ЦРУ за Яник, прецених, че всякакво споменаване на името му би било прекалено рисковано. Можеше да се окаже, че връзката с ЦРУ значи нещо за Канезаки по причини, които още не разбирах. Бе възможно да се почувства длъжен да предупреди Яник или да ми попречи да го убия. Ако закрилата на Яник се окаже достатъчно важна за Канезаки, може дори да стане опасно, ако му разкажа за намеренията си. Иска ли някой да ти види сметката, щом знае коя е жертвата ти, няма нужда да те търси. Просто трябва да намери жертвата и да изчака да се появиш.

— Съжалявам, че е станало така — каза той, когато свърших.