Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Спомних си какво ми беше казал веднъж Канезаки — че Хилгър действа като частник в разузнаването. Необезпокояван от надзора на Конгреса, той можеше да ходи на места и да върши неща, които ЦРУ не можеше. Не беше ясно как е започнал — дали сам или с подкрепата на някоя държавна фирма. Какъвто и да беше отговорът, следите на парите със сигурност са заметени. Ако деянията на Хилгър излязат наяве, неговите клиенти или спонсори просто ще се направят на шокирани и отвратени от „престъпната“ операция, ще потвърдят необходимостта от стриктен надзор и ако е необходимо, ще създадат специална експертна комисия, която ще заличи следите от съучастничеството на държавата и ще определи съответната изкупителна жертва. Благодаря, че платихте цената, господин Хилгър. Следващият, моля.

Съвсем нормално развитие на нещата. Демокрацията се основава на проверки и баланс. Но ако политиците установят, че някой прекалено много ги проверява и балансира, те започват да търсят заобиколни пътища. Можем ли да ги виним? Все едно да виним водата, че заобикаля скалата. Вината няма нищо общо тук. Това е естествена природна склонност. Ако нямаше търсене за услугите на Хилгър, или за моите, нямаше да има и предлагане.

Зачудих се защо Хилгър ще иска да елиминира изпълнителния директор на финансирана от ЦРУ фирма, която се занимава с технологии за бази данни. Да не би Яник да му беше някакъв конкурент? Да не би да пречеше с нещо на Хилгър или да заплашваше пазар, на който той се опитваше да се настани? Поне засега нямаше как да знам.

Замислих се как Хилгър може да се опита да ме проследи и се постарах да не пропусна нито една подробност. Вероятно очаква веднага да пусна името на Яник в търсачка. Ако има достъп до информацията, може да започне с търсения за името Ян Яник да речем един час след срещата ни в „Парк Хаят“, да отдели тези, които са възникнали на сървър във Виетнам и да получи ай пи адреса на компютъра, който съм използвал. Доста разширен кръг от вероятности, но не беше невъзможно да ме засече така. Но сега, дори и да има достъп, той не може да разбере нищо повече от това, че съм проверил Яник, и то точно както е подозирал. Останалото, което съм правил по интернет, ще остане недостъпно за него. Хванах такси обратно до хотела, взех си нещата и се отправих към летището. Хилгър може да очаква този ход и да е поставил хора на някои от възловите места вътре — гишето за чекиране може би или пред митническия пункт, — но се съмнявах да е така. Има прекалено много камери и охрана. Освен това инстинктът ми подсказваше, че той наистина желае смъртта на Яник. И ако беше така, щях да съм в безопасност, докато го убия.

След това нещата се променяха.

Хилгър пое по такъв маршрут, че да може да разбере дали има опашка, и когато се убеди, че нито Рейн, нито някой друг го следи, тръгна към „Шератон“, където трябваше да се срещне с Демеер. Вървеше бавно и се потеше в горещата тропическа нощ, долавяше високата влажност и миризмата на дизел и подправки, които му бяха непознати. Не обръщаше никакво внимание на непрекъснатото натискане на клаксони, изречените на висок глас покани за мотоциклетите таксита и неприятния вой на двутактовите двигатели.

За малко да стане беля с Рейн. Ако случилото се в „Гок Сайгон“ беше блъф, то беше най-добрият блъф, който Хилгър някога беше виждал. Когато Рейн опря ножа до врата му и го погледна в очите, беше сигурен, че с него е свършено. Помисли си: „Прецених грешно, не му пука за Докс, лудото копеле ще ме убие на място.“

На два пъти преди е бил на косъм от смъртта. Първият път беше в Багдад, когато внезапно вятърът повя и вдигна във въздуха пясък и прах, а това го накара да си дръпне леко главата, достатъчно, за да може куршум от снайпер, предназначен да пробие черепа му, само да го одраска. Хилгър веднага се обади на артилерията и снайперистът беше взривен. Втория път оръжието му засече и трябваше да влезе в ръкопашна схватка с един от федаините на Саддам. Иракчанинът се опита да го изкорми с бедуински нож, който се счупи в предпазната жилетка, след което Хилгър го повали с дулото на пушката си и го преби до смърт с приклада, като направи черепа му на пихтия. И двата пъти първоначалната приповдигнатост отстъпи на шока пред чудото на оцеляването, а след това последва дълго размишление върху крехкостта на живота. Беше надлъгал два куршума, един от тях съвсем буквално, но само за тези два знаеше. А колко ли са минали покрай него, без дори да подозира?