Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Погледнах го.

— Съжалението ти няма да ми свърши работа. Искам да знам какво можеш да направиш по въпроса.

— Какво очакваш да направя?

Усетих прилив на раздразнение.

— Да помогнеш на Докс.

— Не знам дали ще мога.

— Колко твои задачи е изпълнил? Три? Четири?

— Работили сме заедно. Но това не означава, че…

— Стига си дрънкал глупости — срязах го, като сграбчих масата от двете страни и се наведох напред. — Сега е загазил, много е загазил. И ти какво ще направиш? Ще го зарежеш ли?

Усетих се, че почти съм станал от стола си. И думите, които произнасях, разпалваха още повече гнева ми. Ледената ми същност говореше вместо мен, търсеше си причина да нарани някого, който и да е, заради Докс.

Успокой топката, казах си. Спокойно. Издишах рязко и бавно седнах обратно на мястото си. Пуснах масата и свих длани.

Канезаки беше притихнал като човек, който завива зад ъгъла и се натъква на агресивно куче, готово да нападне. Ако не беше седнал, щеше да отстъпва назад. След миг проговори.

— Докс е добър човек. Благодарен съм му професионално и лично го харесвам. Но той е изпълнител. Това е негов избор.

Погледнах го, като продължавах да се мъча да се овладея. Мислех си да му кажа, че всичко е наред, да прави каквото сметне за добре, но да има предвид, че ако Докс умре, и с него е свършено.

Поклатих глава. Какво ме прихващаше? Със заплахи действах, когато бях млад и глупав. Имах късмет да живея достатъчно дълго, за да открия и по-ефективни методи за убеждение. А помощта, от която се нуждаех в момента, не можеше да бъде изтръгната със сила.

Кротко, казах си, сякаш говорех с другата ми личност вътре в мен. Кротко.

— Виж — поде той, като вдигна ръце с дланите към мен. — Не казвам, че няма да помогна. А само, че още сте ми длъжници за играчките, които ви доставих миналата година.

Имаше предвид една упойваща пушка и няколко доста по-смъртоносни оръжия, които бе поръчал от Токио за мен и Докс. Бяхме ги използвали всичките, за да провалим сделка за наркотици в Уаджима и да разпалим малка война между японската якудза и китайските триади. Войната принуди стар мой враг от якудза, Ямаото, да излезе на открито и най-накрая да ми даде възможност да го убия. Думите на Канезаки ме успокоиха. Трябваше много по-рано да се досетя, че се опъва не защото е злонамерен. Пазареше се, дразнеше ме, но поведението му не беше лош знак.

— Длъжници ли? — попитах. — А защо според теб току-що ти разказах какво е намислил Хилгър? Да не искаш да кажеш, че това няма никаква стойност за теб? Добре, следващия път няма да ти досаждам с информация.

Той въздъхна.

— Наистина няма стойност, освен ако не ми кажеш повече. Ако знаех например кои са набелязаните жертви, това вече би било съвсем друго. Но без да знам кого иска мъртъв… — не довърши изречението, замълча, като обърна дланите си към тавана и ги постави на масата.

Да, пазареше се, точно както очаквах. Но поне се движехме в правилна посока.

— Както вече ти казах, очаквам тази информация — отговорих. — Веднага щом я получа, ще ти я предам.

— Имам ли честната ти дума?

Хм, някогашната му наивност не бе напълно изкоренена. През по-голямата част от живота си си вадех хляба с убийства. Той какво си мислеше, че няма да мога да заспя, ако излъжа?

— Имаш думата ми — уверих го. — И тогава — пито-платено, нали?

— Вече няма да си ми длъжник. Но ако искаш повече, ще трябва да направиш още нещо за мен.

А, ето го мига на истината, помислих си аз. Най-накрая.

— Така ли? — отвърнах. — Кого?

— Имаш предвид — какво?

— Аз вече знам какво.

Той кимна в знак на съгласие.

— Дори и да освободиш Докс, пак ще премахнеш Хилгър, нали?

— Не знам.

— Напротив. Единствено ме притеснява дали ще си достатъчно търпелив. Виж колко дълго чака, за да очистиш Ямаото.

— Не знам защо си мислиш, че аз съм го очистил. Четох, че бил прострелян, а после починал в болницата от сърдечен удар.

— Кой сега дрънка глупости? Знам, че Докс го е прострелял. Било е с патрон с калибър 7,62 от автоматично оръжие, точно каквото ви доставих. А ти си му предизвикал сърдечния удар. Виж, с Тацу бяхме много близки, много повече, отколкото предполагаш. Той ми казваше доста неща.

Възможно бе да блъфира. Но че бяха близки с Тацу, беше вярно, знаех го.

— Тацу ми спомена, че работите по някаква задача заедно — отвърнах.

Той кимна.

— Да го наречем неофициални партньорски връзки.

— Затова ли искаш да убиеш Хилгър?

— То е част от цялото.