Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Нямаше никакво съобщение. Не знаех кога Канезаки ще влезе във форума, затова му изпратих съобщение от една електронна поща, която знаех, че ще разпознае като моя: „В Токио ли си? Трябва да се видим.“ Въпреки че с годините Канезаки беше успял да си извоюва добър рейтинг по моята система за преценка на опасността, предпочитах да не го предупреждавам кога пристигам в Токио. Но също така исках да съм сигурен, че когато отида там, той също ще е в града, а не някъде в командировка.

Замислих се. Хилгър сигурно имаше семейство. Дали да не ги намеря, да ги отвлека… и да му предложа размяна на заложниците? Не е лошо. Канезаки може да ме насочи в правилната посока, ако не се усъмни в интереса ми. Но пък ако Хилгър имаше семейство, доколко беше близък с него? Доколко му пукаше какво ще им се случи? Дори да предположим, че държи на тях, дали беше възможно да отвлека някой негов близък, да го държа като заложник и да преговарям за размяната му с Докс съвсем сам? И то при наличието на краен срок след пет дни?

Може би не е зле да използвам семейството като заплаха: „Ако убиеш Докс, ще заколя възрастните ти родители или прекрасната ти племенница, и т.н.“ Вероятно Хилгър знае за правилата ми относно жените и децата, но това, което видя в очите ми в „Гок Сайгон“, сигурно е поразклатило увереността му.

Не, такива заплахи понякога имат непредвидими последствия. Бях дал на Хилгър сламка, за която да се хване, когато му казах, че възнамерявам да изляза от занаята. По-добре да оставя нещата така, да печеля време и да се върна обратно при него или на мястото, където държи Докс.

След пет минути отново си проверих пощата. Отговорът на Канезаки вече ме чакаше. Гласеше просто: „Тук съм.“

Прочистих си мейла, изтрих историята на браузъра и го затворих, след това тръгнах към друго интернет кафене. Параноята ми се засилваше и не исках да правя нищо повече на този компютър, от същия ай пи адрес, от който се бях свързал току-що с Канезаки. Съмнявах се, че Хилгър ще успее да ме проследи по ай пи адрес от сайгонско интернет кафене, а дори да можеше, щеше да разбере само, че съм влизал в мрежата, но не и какво съм правил и писал. Но бях оцелял досега, защото не поемах излишни рискове.

От второто интернет кафене проверих полетите от Сайгон. Тази вечер в 21,10 имаше полет на японската авиокомпания АНА до Банкок. Идеално. Оттам можех да хвана самолет до Токио. Резервирах си билет, отново изтрих историята на браузъра и отидох в трето интернет кафене.

Този път пуснах името на Яник в търсачката „Гугъл“. Първият резултат го идентифицира като основател и изпълнителен директор на компютърна фирма от Силиконовата долина на име „Деус Екс Текнолоджис“ 9 9 Deus Ex Technologies — игра на думи с латинския израз Deus ex machina, означаващ буквално „Богът от машината“, а иначе е похват за внезапна и чудотворна развръзка на някакъв заплетен сюжет. — Б.пр. . Божествени технологии… нямах представа какво продават, но никак не бяха скромни.

Отворих линка и разгледах сайта. След като се ориентирах в жаргона и разбрах всичко за миграционния идентификационен код 10 10 Миграционен код (Migration Authorization Code — MAC) — код от 17 до 19 знака, използван от потребителите на интернет, когато искат да сменят интернет доставчика си. — Б.пр. , кросплатформеното програмно обезпечение 11 11 Кросплатформено програмно обезпечение — програмно обезпечение, работещо на повече от една платформа и или операционна система. — Б.пр. , метода на обратното разпространение на грешките 12 12 Метод на обратното разпространение на грешките — алгоритъм за минимизиране на грешки в математиката и информатиката. — Б.пр. и теоремата на Бейс 13 13 Теорема на Бейс — използва се в теория на вероятностите за изчисляване на вероятността за настъпване на някакво събитие след като вече е известна част от информацията за него. По името на английския математик Томас Бейс. — Б.пр. , разбрах, че фирмата се занимава основно с бази данни, особено с търсене в бази данни.

Яник беше получил докторска степен по компютърни науки в университета „Станфорд“ през 1982 година. След това беше работил за „Майкрософт“, „Оракъл“ и няколко други малки компании, за които не бях чувал. „ДЕТ“ беше първата му собствена фирма. Погледнах секцията на спонсорите и видях с почуда, че Яник е бил финансиран от „Ин-Кю-Тел“ — фонда за рискови капиталови вложения на ЦРУ. Не знаех какво означава, но със сигурност означаваше нещо.