Дъглас Престън - Забранена зона

Карсън изстена и размаха здравата си ръка към нея; опита се да каже нещо.

Тя отново се дръпна зад камъка. Обърна се с гръб към Най и зачака. Зачака силния удар на куршума в тила си.

Чуваше как камъчетата скърцат под ботушите му все по-близо и по-близо. Тя зарови лицето си в ръце, стисна очи, приготви се да посрещне смъртта.

На екрана се появи една-единствена дума:

суета

Скоупс се замисли за момент. Изкашля се:

— „Няма място, където човешката суета да личи по-ясно, отколкото в библиотеката.“ Доктор Джонсън.

— Много добре — похвали го Левин. — „Ако не е глупак, човек може да се пребори с всеки глупав недостатък в себе си освен със суетата.“ Волтер.

— „Бях суетен, но сега съм съвършен.“ У. К. Фийлдс.

— Чакай малко. Това никога не съм го чувал.

— Оспорваш ли ме?

Левин се замисли за момент:

— Не.

— Продължавай тогава.

— „Суетата играе лоши номера на паметта.“ Конрад.

Скоупс веднага отговори:

— „Суетата е най-яркият израз на еволюцията.“ Дарвин.

— „Суетният човек никога не е напълно безмилостен; той иска да си спечели овации.“ Гьоте.

Скоупс мълчеше.

— Да не ти се свърши запасът? — подразни го Левин.

Скоупс се усмихна:

— Просто се чудя кое да цитирам по-напред. „Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.“ Псалм трийсет и девети.

— Не знаех, че си религиозен. „Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае кому ще се падне то.“ Същият псалм.

Последва нова дълга пауза.

— „Знам само, че любих напразно; само чувствам… сбогом! сбогом!“ Байрън.

— Май вече стържеш по дъното на тенджерата — изсумтя презрително Левин.

— Ти си на ред.

Последва нова пауза.

— „Журналистът е измамник; използва суетата, невежеството и самотата на хората, печели доверието им и го предава без угризения.“ Джанет Малкълм.

— Не е така — извика Скоупс.

— Шегуваш ли се? Не може да греша този цитат. Помня го, защото го използвах в една от последните си речи.

— Не го знам. Знам обаче, че Джанет Малкълм е може би най-добрата журналистка на „Нюйоркър“. Съмнявам се редакторите да са й позволили да нарече журналистите „измамници“.

— Доста съмнителна теория. Ако все пак искаш да ме оспориш, моля.

— Да видим какво ще каже компютърът.

Левин кимна.

Скоупс въведе няколко ключови думи. Последва пауза, докато компютърът търсеше в голямата си картотека. Накрая цитатът се появи с големи букви под думата „суета“ на екрана.

— Така си и мислех — заяви самодоволно Скоупс. — Не било „измамник“, а „довереник“ 18 18 Игра на думи con man — измамник; confidence man — довереник (англ.). — Бел.прев. . Една точка за мен.

Левин не отговори. Скоупс отново въведе команда за избиране на друга тема. Големият екран се изчисти; след малко се появи нова дума:

смърт

— Доста обширна тема — отбеляза Левин. Замисли се за малко. — „Не че се страхувам да умра. Просто не искам да присъствам, като се случи.“ Уди Алън.

Скоупс се засмя:

— Това е една от любимите ми. „Тези, които очакват с радост смъртта, са я виждали само от ушите нагоре.“ Мицнер.

— „Трябва да се забавляваме и без да сме щастливи, защото можем да умрем, без изобщо да сме изпитали удоволствие.“ Ла Брюйер.

— „Скъперниците са много добри хора: трупат пари за онези, които желаят смъртта им.“ Крал Станислав.

— „Когато един човек умре, той не умира само от болестта, която го мъчи; той умира от целия си живот.“ Пеги.

— „Всеки е роден крал, но повечето умират в изгнание.“ Уайлд.

— „Смъртта е това, след което няма нищо интересно.“ Розинов.

— Розинов ли? Кой е пък този? — изненада се Левин.

Скоупс се засмя:

— Оспорваш ли ме?

— Не.

— Продължавай тогава.

— „Смъртта унищожава човек, но мисълта за нея го спасява.“ Форстър.

— Колко добре звучи. Колко християнски.

— Това не е християнска идея. В юдаизма мисълта за смъртта кара човек да изживее достойно дните си.

— Щом казваш. Религията все пак не ме интересува особено.

— Да не би да се бавиш, защото не се сещаш цитати? — попита Левин.

— „Аз съм Смърт; унищожителят на света.“ „Бхагаватгита“.

— Много подходящо за случая, Брент. Това е казал и Опенхаймер, когато видял първата атомна експлозия.

— Сега май на теб ти свършиха цитатите.

— Ни най-малко. „Видях бял кон; и този, който го яздеше, се казваше Смърт“. „Апокалипсис“.

— „Този, който го яздеше“ ли? Не ми звучи правилно.

— Оспорваш ли ме?

Скоупс замълча за миг. После поклати глава. Продължи: