Дъглас Престън - Забранена зона

— Най! — изкрещя. — Тук има нещо, което може да те заинтересува.

Тя хвърли монетите през камъка. Стъпките спряха. Чу се силна въздишка, после ругатня. Стъпките продължиха и скоро тя чу запъхтяното дишане на Най иззад камъка. Тя затвори очи, сви се на кълбо и зачака. След миг усети допира на дулото на пушката в тила си.

— Започвам да броя — каза Най. — До три искам да ми кажеш къде намери тези монети.

Тя не проговори.

— Едно.

Тя продължи да чака.

— Две.

Тя си пое дълбоко въздух; стисна още по-силно очи.

— Три.

Нищо не се случи.

— Погледни ме — нареди накрая Най.

Тя бавно отвори очи и се обърна. Най стоеше до нея опрял крак в един камък; тялото му закриваше слънцето. Тропическият шлем и дългото английско сако, които преди й се бяха стрували толкова смешни, сега изглеждаха зловещо, като олицетворение на смъртта в тази безлюдна пустош. Той държеше златната монета. Кървясалите му очи спряха за момент върху голите й гърди, после се отместиха безизразно. Той премести дулото на пушката към слепоочието й. Минаха още няколко секунди. Най се завъртя на пети и отново се отдалечи. След малко проехтя нов изстрел; Де Вака подскочи. Чу се дълбока въздишка. „Убил е Дорчо — помисли си тя. — Сега претърсва дисагите за още злато.“

След малко Най се появи отново. Хвана Де Вака за косата и я изправи грубо. Изви главата й на една страна. Тя имаше чувството, че усеща как космите й се късат един по един от корените. След това, с рязко движение, той я блъсна към скалите в дъното на тунела. Завъртя пушката и заби с все сила приклада в корема й. Тя се преви, извика от болка и той отново я хвана за косата.

— Слушай внимателно. Искам да знам откъде намери тази монета.

Тя извърна очи и кимна към краката му. Той погледна надолу и видя ножа. Вдигна го и разгледа внимателно дръжката.

— Диего де Мондрагон — прошепна.

Приближи лицето си до нейното. Очите му бяха кървясали, почти целите червени.

— Открили сте съкровището — изсъска той.

Тя кимна.

Той отново насочи пушката в лицето й:

— Къде?

Тя го погледна в очите:

— Ако ти кажа, ще ме убиеш. Ако не, пак ще ме убиеш. И в двата случая ще умра.

— Кучка. Няма да те убия. Ще те измъчвам до смърт.

— Хайде, опитай.

Той стисна юмрук и я удари с все сила в лицето. Тя се олюля, ушите й забучаха, почувства странна топлина в главата си. Залитна напред, но той отново я притисна към острите камъни.

— Няма да успееш — промълви тя.

Той отново я удари. За момент пред очите й притъмня; тя почувства как от разцепената й устна потича кръв. Погледът й отново се проясни; тя опипа устата си и установи, че е загубила един зъб.

— Къде — повтори Най.

Тя стисна силно очи и не отговори. Стегна мускули в очакване на следващия удар.

Стъпките се отдалечиха и тя чу Най да шепне нещо. От време на време млъкваше, сякаш да чуе отговора на друг човек. С кого разговаряше? Сигурно със Сингър или някой от охраната на „Маунт Драгън“. Малкото й надежда започна да гасне: толкова бяха сигурни, че Най е сам.

Стъпките отново се приближиха и тя отвори очи. Най насочи пушката към главата на Карсън:

— Кажи, или ще го убия.

Де Вака си пое дълбоко въздух, изправи се. Това щеше да е най-трудното.

— Ами застреляй го. И без това вече не мога да го понасям. Пък и като го убиеш, златото ще остане само за мен. Никога няма да ти кажа. Освен…

Той рязко се извърна към нея:

— Освен какво?

— Освен ако не се споразумеем.

Тя не усети кога прикладът я е ударил, но пред очите й внезапно се спусна мрак. Когато дойде в съзнание, главата й се пръскаше. Тя остана да лежи със затворени очи. Отново чу гласа на Най: той разговаряше с някого. Тя се заслуша, за да долови гласа на събеседника му, но не чу нищо. Накрая се престраши да отвори очи. Слънцето бе залязло и над пустинята цареше мрак. Тя обаче бе почти сигурна, че освен Най и тях наоколо няма друг човек.

Въпреки болката тя почувства облекчение. „Пурблъд“ вършеше пъкленото си дело.

Най се върна, забеляза, че се е свестила.

— Каква е сделката? — попита.

Тя се извърна, затвори очи и се подготви за нов удар.

— Каква сделка — повтори Най.

— Златото за моя живот.

Той се замисли:

— За живота ти. Става.

— Животът ми е обречен без кон, оръжие и вода.

Последва мълчание. Внезапно последва нов, ужасен удар. Този път по-трудно дойде в съзнание. Чувстваше се отпаднала и сънлива. Дишаше трудно и беше сигурна, че носът й е счупен. Опита се да заговори без успех и отново потъна в мрака на безпаметността.