Дъглас Престън - Забранена зона

— И ти ли, Бруте? Явно нашият приятел Карсън все пак е постигнал своето. — Обърна се към екрана: — Нямам намерение да упражнявам никакъв натиск. Кажи на Дженкинс, че пускането на „Пурблъд“ в употреба трябва да се отложи, а продуктът да се подложи на допълнителни изпитания. Може да има забавени странични ефекти, които още не са известни. — Той въведе няколко команди от клавиатурата. — Изпращам архивите на „Маунт Драгън“ в централата ни в Манчестър. Данните може да не са пълни, но сигурно съдържат информация за замърсяването на продукта. Моля те, постарай се да го изследват изключително внимателно. Спенсър, искам да активираш изолационната система на Осмостена. Провери дали всичко е запечатано както трябва.

Феърли кимна и се отмести от екрана. След малко пак се появи:

— Системата е задействана. Измервателните устройства показват нормални показатели.

— Добре, слушай сега внимателно. Искам да кажеш на Ендикът да възстанови всички връзки на сградата. Ще изпратим съобщение до всички служители на компанията. Искам да се свържеш и с генерал Роджър Харингтън в Пентагона, Отдел Е, Ниво 3, Секция 17, по специалния канал. Кажи му, че оттеглям предложението си и че няма да има повече преговори.

— Много добре — отвърна Феърли. Замълча, после пак погледна монитора: — Добре ли сте, сър?

— Не. Случи се нещо ужасно. Имам нужда от пълното ти съдействие.

Феърли кимна.

— В Осмостена се получи авария — продължи Скоупс. — Един вирус, наречен x-flu II, беше изпуснат във въздуха. И двамата с доктор Левин сме заразени. Този вирус е сто процента смъртоносен. Няма начин за лечение.

Лицето на Феърли остана безизразно.

— Не можем да позволим този вирус да напусне пределите на стаята. Затова Осмостенът трябва да бъде стерилизиран.

Феърли отново кимна:

— Разбирам, сър.

— Съмнявам се. Двамата с доктор Левин сме заразени. Вирусът вече се размножава в организма ни. Затова ти трябва пряко да причиниш смъртта ни.

— Сър! Как мога…

— Млъквай и слушай. Ако не изпълниш нарежданията ми, милиарди хора ще умрат. Включително и ти.

Феърли запази мълчание.

— Искам веднага да мобилизираш два хеликоптера. Единия ще изпратиш до централата на „Джиндайн“ в Манчестър, откъдето ще натовари десет двулитрови бутилки VXV–12. — Скоупс направи бързо изчисление. — Обемът на стаята е приблизително деветстотин и шейсет кубически метра. Така че ще ни трябват поне шестнайсет литра втечнен 1,2-цианофосфатол–6, 6, 6-триметокси-меркурохексахлорид. Вторият хеликоптер да вземе нужното количество от базата ни в Норфолк. Да го пренесат в запечатани стъклени колби.

Феърли погледна някакъв екран до себе си; после пак вдигна очи към тях:

— Цианофосфатол ли?

— Това е биологична отрова. Много, много ефективна. Тя ще убие всичко живо в тази стая. Въпреки че се съхранява в течно състояние, тя има ниско парциално налягане и се изпарява лесно. Цялата стая ще се изпълни със стерилизиращ газ.

— Той няма ли да убие?…

— Спенсър, ние вече ще сме мъртви. Затова е VX -газът.

Феърли облиза устни:

— Господин Скоупс. Не можете да ме карате…

Гласът му заглъхна. Скоупс погледна образа му върху големия екран. По лицето на Феърли се стичаха капчици пот; прилежно сресаната му иначе коса бе започнала да се разрошва.

— Спенсър, никога не съм имал по-голяма нужда от верността ти — продължи Скоупс. — Трябва да разбереш, че аз вече съм мъртъв. Най-голямата услуга, която можеш да ми направиш, е да ме спасиш от мъчителната смърт от x-flu II. Няма време за губене.

— Слушам, сър — отговори Феърли и извърна очи.

— Всичко трябва да е налице до два часа. Уведоми ме, когато хеликоптерите пристигнат.

Скоупс натисна един клавиш и екранът потъмня. В стаята настъпи мъчителна тишина. След известно време Скоупс се обърна към Левин:

— Вярваш ли в живот след смъртта?

Левин поклати глава:

— В юдаизма, ние вярваме, че само онова, което вършим на този свят, е важно. Ако живеем достойно и почитаме Бог, постигаме безсмъртие. Оставяме това безсмъртие в наследство на децата си.

— Но ти нямаш деца, Чарлс.

— Винаги съм искал да имам. Затова се стараех да върша добро по други начини, не винаги успешни.

Скоупс се замисли. След известно време продължи:

— Аз презирах хората, които имат нужда от вяра в задгробния живот. Смятах го за слабост. Сега, когато наближава равносметката, ми се иска да съм отделил повече време на този въпрос. — Той сведе очи. — Хубаво е да вярваш в нещо.