Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон Крю стоеше при прозореца в заседателната зала и гледаше към някогашния Месарски квартал в Манхатън. Погледът му се плъзна по намазаните с катран покриви на старите сгради, превърнати в лъскави бутици и модни ресторанти; мина през пълния с хора Хай Лайн Парк, покрай разпадащите се кейове и спря върху ширналата се Хъдсън. В слънчевата мараня в началото на лятото нещото в коритото на реката като никога приличаше на истинска вода — синя маса, тръгнала срещу течението заедно с прилива.

Хъдсън му напомняше за други познати му реки, потоци и ручеи; мислите му се задържаха върху един конкретен поток високо в планината Хемес. Представи си дълбокия вир и огромната пъстърва, която със сигурност се спотайваше в пъстрите му дълбини.

Страшно му се искаше да се разкара оттук, да се махне от Ню Йорк, да бъде колкото се може по-далеч от този съсухрен гном на име Глин и мистериозната му компания „Ефективни инженерни решения“.

— Отивам на риба — каза той.

Глин се размърда в инвалидната си количка и въздъхна. Гедеон се обърна. Съсухрената ръка на мъжа се появи изпод одеялото, което покриваше коленете му. Държеше кафяв плик.

— Хонорарът ви.

Гедеон се поколеба.

— Мислех, че няма да ми платите след онова, което направих.

— Всъщност въз основа на това, което ми казахте, хонорарът ви се промени. — Глин отвори плика, извади няколко пачки сто доларови банкноти и ги сложи на масата. — Това е половината от стоте хиляди.

Гедеон ги грабна преди онзи да е променил решението си.

За негова изненада Глин му подаде и другите пари.

— Ето ви и другата половина. Обаче не като хонорар за извършени услуги. По-скоро като, да речем, аванс.

Гедеон напъха парите в джобовете на якето си.

— Не разбирам.

— Помислих си, че преди да си тръгнете — рече Глин, — може би ще ви е приятно да наминете при един ваш стар приятел.

— Благодаря, но имам среща с пъстървата в Чихуахуеньос Крийк.

— Аха. И все пак се надявах, че ще имате време да видите приятеля си.

— Аз нямам приятели. И да имах, в момента определено не ми се „наминава“ при тях. Както сам отбелязахте, аз водя живот назаем.

— Казва се Рийд Чокър. Струва ми се, че сте работили заедно.

— Работехме в един и същи отдел — което не означава, че сме работили заедно. Месеци наред не се засичахме в Лос Аламос.

— Е, сега ще се засечете. Властите се надяват да си поговорите с него.

— Какви власти? За какво да си поговорим? Каква е тази работа, по дяволите?

— В момента Чокър е взел заложник. Всъщност цели четирима. Едно семейство в Куинс. Държи ги под прицел.

Гедеон се разсмя.

— Господи! Сигурни ли сте, че е Чокър? Доколкото го познавам, той е типичен смотан компютърджия, мършав като бастун, не би убил и муха.

— Обезумял е. Изпаднал е в параноя. Напълно се е побъркал. Вие сте единственият му познат в града. Полицията се надява да го успокоите, да го убедите да освободи заложниците.

Гедеон не отговори.

— Много съжалявам, но трябва да ви кажа, доктор Крю, че пъстървата ще се порадва на живота още известно време. Заложниците не могат да чакат.

Вбеси се, че му заповядват.

— Намерете някой друг.

— Няма време. Става дума за две деца. И за родителите им. Изглежда, бащата е хазяинът на Чокър, който му е дал сутеренен апартамент в кооперацията си. Честно казано, имаме страхотен късмет, че сте тук.

— Почти не познавам Чокър. Беше ми се лепнал по едно време, но не задълго. Жена му го беше напуснала. След това се запали по религия и, слава богу, се разкара.

— Гарса ще ви закара. Ще поддържате връзка със специален агент Стоун Фордайс от ФБР.

— Връзка? Защо е замесено и ФБР?

— Това е стандартна процедура в случаи, когато някой с високо ниво на достъп се забърка в беля — в случай че реши… да се отцепи от колектива, така да се каже. — Глин фиксира Гедеон с единственото си око.

— Това не е някаква секретна операция като миналия път, а съвсем ясна и открита задача. Ако всичко мине добре, след ден-два би трябвало да сте на път за Ню Мексико.

Гедеон не отговори. Оставаха му единадесет месеца живот — или поне така твърдяха. Но пък колкото повече се замисляше за това, толкова по-силно го гризеше съмнението и затова смяташе при първа възможност да потърси и друго компетентно мнение. Глин беше майстор в манипулациите и Гедеон не се доверяваше нито на него, нито на хората му.