Дъглас Престън: Трупът на Гедеон

Отново тикна пистолета в тила на детето. Този път момчето запищя — висок пронизителен писък, сякаш от някакъв друг свят.

— Чакай! — извика Гедеон. — Не, недей!

Закрачи по-бързо, все така с вдигнати ръце. Четиридесет метра, тридесет — разстояние, което би могъл да вземе за няколко секунди…

— Девет, ДЕСЕТ! ДЕСЕТ! Аааааа!…

Гедеон видя как пръстът се стяга върху спусъка и спринтира. В същото време в антрето внезапно се появи бащата и с нечленоразделен рев се хвърли върху Чокър.

Чокър изгуби равновесие и пистолетът стреля, без да улучи никого.

— Бягай! — изкрещя Гедеон на момчето, докато тичаше презглава към къщата.

То обаче не побягна. Чокър се бореше с мъжа, който се бе вкопчил в гърба му. Двамата се завъртяха като в танц, Чокър го блъсна в стената на антрето и се изтръгна от хватката му. Бащата изрева свирепо и замахна към него, но Чокър ловко избегна удара и го просна в безсъзнание на пода.

— Бягай! — извика Гедеон на момчето, докато скачаше на тротоара.

Момчето обаче скочи на гърба на Чокър и го заудря с мъничките си юмручета.

— Татко!

Гедеон се втурна по алеята към предните стъпала.

— Не стреляй по татко! — изпищя момчето.

— Изключете ги! — изрева Чокър и се извъртя, разсеян от детето, размахваше пистолета, сякаш търсеше мишена.

Гедеон скочи към Чокър, но пистолетът изтрещя, преди да успее да го достигне. Той събори учения на земята, сграбчи ръката му и я счупи в парапета като съчка. Чокър изкрещя от болка и изпусна пистолета. Сърцераздирателните писъци на момчето бяха непоносими. Беше се навело над баща си, който лежеше безжизнено на пода. Половината му глава я нямаше.

Прикованият Чокър се гърчеше под Гедеон като змия, ревеше безумно, пръскаше слюнка…

… И тогава специалният екип се втурна през вратата и изблъска безцеремонно Гедеон настрани; Гедеон усети как гореща кръв и плът пръснаха отстрани по лицето му, когато залпът сложи край на крясъците на Чокър.

Внезапната ужасна тишина, която последва, продължи само миг. А след това някъде отвътре се чу плач на момиченце.

— На мама й тече кръв! На мама й тече кръв!

Гедеон се надигна на колене и повърна.

Агенти от специалните части, полицейски координатори и медицински персонал се изсипаха като вълна и районът моментално се изпълни с хора. Гедеон седеше на пода и разсеяно бършеше кръвта от лицето си. Беше потресен. Никой не му обръщаше внимание. Сцената внезапно се беше променила от напрегната патова ситуация в контролирано действие — всеки имаше роля за изпълняване, всеки имаше работа за вършене. Двете пищящи деца бързо бяха отведени; медици клекнаха при тримата простреляни; специалните екипи претърсваха къщата; ченгетата опъваха жълти полицейски ленти, за да очертаят местопрестъплението.

Гедеон се надигна с мъка и се облегна на стената. Едва се държеше на крака. Един от медиците го приближи.

— Къде сте ранен?

— Кръвта не е моя.

Медикът въпреки всичко го огледа и опипа оплесканото му от кръвта на Чокър лице.

— Добре. Дайте все пак да ви почистя…

Гедеон почти не го слушаше. Гадеше му се от чувството за отвращение и вина.

„Пак. Ох, господи, случи се пак!“ Присъствието на миналото, ужасният жив и ярък спомен за смъртта на баща му бе толкова силен, че чувстваше нещо като умствена парализа, неспособност да накара ума си да направи друго освен да повтаря истерично думата „пак“.

— Ще трябва да напуснете района — каза някакво ченге и им посочи вратата. Междувременно криминалистите постлаха на земята платно и започнаха да подреждат върху него малките си сакове и инструменти.

Медикът хвана Гедеон за ръката.

— Да вървим.

Гедеон се остави да го отведе. Криминалистите отвориха саковете и започнаха да вадят инструменти, флагчета, лента, епруветки и пакетчета за улики, слагаха си латексови ръкавици, найлонови бонета и калцуни. Около тях витаеше усещане за успокояване — напрегнатостта и истерията се разсейваха, за да бъдат сменени от баналния професионализъм; онова, което преди малко беше драма на живот и смърт, сега се превръщаше просто в набор от чакащи да бъдат попълнени формуляри.

Фордайс се появи от нищото и каза:

— Стой тук. Трябва да те разпитаме.

Гедеон го изгледа и умът му постепенно започна да се избистря.

— Видяхте всичко, защо ще ме разпитвате? — Искаше просто да се пръждоса от това място, да се върне в Ню Мексико, да остави целия този ужас зад гърба си.