Дъглас Престън - Златото на Кивира

Линкълн Чайлд изказва благодарност на Брус Суонсън, д-р Брай Бенджамин, д-р Ли Сукноу, Ирене Зодерлунд, Мери Елън Микс, Боб Уинкот, Серджо и Мила Непомучено, Джим Къш, Крие Янго, Джим Дженкинс, Марк Мендел, Джулиет Квернланд, Хартли Кларк и Денис Кели за тяхното приятелство и помощта им, техническа или от друг вид. Благодаря и на жена си Лучи за нейната обич и безгранична подкрепа. Особено държа да изразя своята признателност към баба си Нора Кюби. Художничка, писателка, археоложка, независим дух, биографка на разкопвача на Ниневия Остин Хенри Лейърд, тя от съвсем ранна възраст ми вдъхна любов към писането и археологията и е участвала в разкопки на далечни места, като Масада и Камелот, и на близки, като собствения й заден двор в Ню Хампшир. Макар че почина преди десет години в процеса на работа върху „Златото на Кивира“, тя никога не е далеч от мислите ми.

Дъглас Престън изказва благодарност на следните хора: Уолтър Уинингс Нелсън, спътник в ездата из безкрайните пустини, каньони и планини в търсене на Седемте златни града, Лари Бърк, капитан на „Емералд Сън“, домакин на паметната експедиция в езерото Пауъл, Форест фен, който откри своя изчезнал град, фондацията „Котънууд Гълч“ в Ню Мексико и Тим Максуел, директор на Службата за археологически проучвания при Музея на Ню Мексико. Благодаря също на жена си Кристин и своите деца Селен, Алетия и Айзък. Искам още веднъж да благодаря на двама души, на които никога няма да мога да изразя признателността си — майка ми и баща ми Дороти и Джером Престън.

Благодарим също на Рон Блом и Даян Еванс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА за помощта им при написването на статията на Дъглас Престън, в която се обяснява употребата на космически радари за локализиране на древни пътища. Извиняваме се за създаването на неприятния и напълно измислен герой Лиланд Уоткинс. В ЛРД не работят и не са работили хора като него и Питър Холройд. Изказваме най-искрена признателност на Фарук Ел-Баз, директор на Центъра за дистанционно сканиране при Бостънския университет за помощта му за отразяване на техническите аспекти при дистанционното сканиране на Земята от космоса. Благодарим и на Юрис Заринс, археолога, който откри изчезналия град Убар в Саудитска Арабия.

Най-искрена благодарност изказваме на Бони Мауър, който неколкократно препрочете ръкописа и ни даде чудесни съвети. Благодарим и на Ерик Симоноф, Лин Несбит и Матю Снайдър за постоянната им помощ, съвети и окуражаване. Специална благодарност на Морт Джанклоу за това, че ни разказа една изненадваща и извънредно трогателна лична история, която има отношение към нашето повествование. И на Клифърд Ървинг за съветите му по ръкописа, както и на Ким Гатон за любезната й подкрепа с някои технически аспекти на скалното катерене. Благодарим на Бетси Мичел, Джейми Ливайн, Джими Франко, Морийн Игън и Лари Кършбаум от „Уорнър“ за това, че ни повярваха. Благодарим и на Деби Елфенбийн.

Бързаме да прибавим, че всички престъпления, извършени в името на антропологията и археологията по страниците на тази книга, са измислени и съществуват единствено във въображението на авторите.

Наскоро асфалтираният път излезе от Санта Фе и се насочи на запад сред пиниите.

Кехлибареното слънце потъваше зад завесата на мръсносивите облаци, стелещи се зад снежните върхове на планината Хемес, и покриваше земята със сумрак. Нора Кели шофираше раздрънкания форд сред хълмове и сухи дерета. През последните три месеца за трети път идваше тук.

Когато излезе от Бъкманс Уош в Джакрабит Флатс, тя видя зад пиниите ярка светлина. След минути пикапът се носеше край добре поддържани зелени морави. Недалечната пръскачка намигаше и кимаше на слънцето, разпръсквайки водните струи в равномерен ритъм. На съседното възвишение се издигаше новият клуб „Фокс Рън“, масивна сграда от фалшив кирпич. Нора се извърна.

Фордът с дрънчене преодоля лежащия полицай в отсрещния край на „Фокс Рън“ и асфалтът внезапно свърши. Колата заподскача покрай няколко стари пощенски кутии и грубо скована табела с надпис „РАНЧО ДЕ ЛАС КАБРИЛЯС“. За миг Нора си спомни един летен ден преди двадесет години: как стоеше на жегата, държеше кофа и помагаше на баща си да боядиса табелата; „Кабриляс“, беше й казал тогава, на испански означава „водни бръмбари“. Но така наричали и съзвездието Плеяди, което приличало на кънкьори, плъзгащи се по искрящо замръзнало езеро. „По дяволите добитъка — бе казал той, докато изписваше дебели букви с четката. — Купих това ранчо заради звездите.“