Дъглас Престън: Трупът на Гедеон

Гедеон отново чу гласа по мегафона, последван от изкрещян отговор, но не можа да различи думите.

— Това той ли беше?

— Уви, да.

— Защо е необходим мегафон?

— Не иска да говори по мобилен или стационарен телефон. Казва, че с тях пращали още лъчи в главата му. Затова ни остава единствено мегафонът. А той крещи отговорите през вратата.

Гедеон кимна и каза:

— Е, аз съм готов, стига и вие да сте готови.

— Да започнем с кратък курс по преговори за освобождаване на заложници — каза Фордайс. — Цялата идея е да се създаде чувство за нормалност, да се намали напрежението, похитителят да бъде накаран да се разбъбри, преговорите да се проточат. Заприказвайте го, стимулирайте човечността му. Ясно? Цел номер едно е да го накараме да пусне децата. Опитайте се да изровите нещо, което иска и срещу което ще освободи децата. Дотук разбирате ли ме? — Явно хранеше съмнения относно способността на Гедеон за елементарна мисъл.

Гедеон кимна, като запази безизразна физиономия.

— Не сте упълномощен да гарантирате нищо. Не можете да правите обещания. Разбрахте ли? Всичко трябва да се съгласува с командира. Ако поиска нещо, проявете съчувствие, но кажете, че ще трябва да се посъветвате с командира. Това е особено важна част от процеса. Така нещата се забавят. И ако той иска нещо и отговорът е „не“, вината не е у вас. Целта е да бъде изтощен, да изгуби инерция.

Гедеон с изненада откри, че по принцип е съгласен с този подход.

Появи се ченге с бронежилетка.

— Трябва да ви костюмираме — каза Фордайс. — Така или иначе, не би трябвало да има някакъв риск. Ще стоите зад преграда от брониран плексиглас.

Помогнаха му да свали ризата и да сложи жилетката, загащиха я, след което му сложиха невидима слушалка и безжичен микрофон. Докато се обличаше, Гедеон отново чу гласа по мегафона, прекъсван от истерични несвързани отговори.

Фордайс направи справка с часовника си, намръщи се и попита ченгето:

— Нещо ново?

— Положението се влошава. Командирът мисли, че скоро може да се наложи да минем на фаза елиминиране.

— По дяволите! — Фордайс поклати глава и се обърна към Гедеон. — И още нещо — ще работите по сценарий.

— Сценарий ли?

— Психолозите ни са го измислили. Ще ви суфлираме всеки въпрос. Задавате го и след отговора му изчаквате, докато ви кажем как да продължите.

— Иначе казано, изобщо не ви трябвам. Освен като параван.

— Именно. Вие сте тяло под наем.

— Тогава защо беше лекцията по преговаряне с похитител?

— За да разберете какво става и защо става. Ако разговорът стане личен, може да импровизирате малко. Но не дрънкайте много и не давайте обещания. Спечелете симпатията му, напомнете му за приятелството ви, уверете го, че всичко ще бъде наред, че притесненията му наистина са взети под внимание. Запазете спокойствие. И, за бога, не спорете с него за нещата, които си е втълпил.

— Звучи разумно.

Фордайс го изгледа дълго и преценяващо. Враждебността му донякъде се смекчи.

— Правим го от много време. — Пауза. После мина на „ти“. — Готов ли си?

Гедеон кимна.

Фордайс го поведе през последните барикади към предната линия бетонни бариери, бронирани коли и плексигласови щитове. Гедеон усещаше бронежилетката под ризата си като масивно чуждо тяло. Вече чуваше ясно мегафона.

— Рийд — каза спокойният и добродушен електронен глас, — дошъл е твой стар приятел, който иска да поговори с теб. Казва се Гедеон Крю. Искаш ли да говориш с него?

— Глупости! — едва разбираемо изкрещя Рийд отвътре. — Не искам да говоря с никого!

Гласът идваше от предната врата, която зееше широко отворена. Всички завеси бяха спуснати и не се виждаха нито заложниците, нито Чокър.

— Доктор Крю, чувате ли ме? — прозвуча сериозен глас в слушалката.

— Чувам ви.

— Казвам се Джед Хамърсмит. Намирам се в един от микробусите, извинете, че не можем да се видим лично. Аз ще ви водя. Слушайте ме внимателно. Правило номер едно: не бива да ми отговаряте, когато ви говоря в слушалката. Когато излезете напред, не бива да ви виждат, че поддържате връзка с някой друг. Разговаряте единствено с него. Разбрахте ли?

— Да.

— Лъжете! Всички лъжете! Стига с това представление! — изкрещя Рийд Чокър.

По гърба на Гедеон пробягаха ледени тръпки. Изглеждаше почти невъзможно това да е онзи Чокър, когото познаваше. Гласът обаче беше неговият, макар и променен от страх и лудост.

— Искаме да ти помогнем — каза мегафонът. — Кажи ни какво искаш…