Дъглас Престън - Забранена зона

Докато слушаше обясненията, на Левин му направиха впечатление безличните изрази, които използваше Скоупс: телата, труповете. „Това са нашите тела“ — помисли си.

— След това аварийният екип да проведе стандартна процедура по обеззаразяване на цялата сграда — продължи Скоупс. — Щом и това стане… Тогава, Спенсър, всичко остава в ръцете на управителния съвет.

Той замълча за няколко секунди.

— Сега, Спенсър, бих искал да ме свържеш с изпълнителя на завещанието ми.

След малко от високоговорителя до масата прозвуча прегракнал глас:

— Алан Липскъм на телефона.

— Алан, Брент се обажда. Слушай, правя промяна в завещанието си. Спенсър, там ли си още?

— Да.

— Добре. Спенсър ще ми е свидетел. Искам петдесет милиона да бъдат дарени на Института по невробиокибернетика. Ще дам подробностите за използването им на Спенсър, той ще ти ги предаде.

— Добре.

Скоупс затрака бързо по клавиатурата. След малко се обърна към Левин:

— Изпратих нареждания на Спенсър да предаде цялата картотека на цифросвета заедно с бележките ми за езика С3 на Института по невробиокибернетика. В замяна на дарението ми те ще трябва да поддържат компютърния образ на Монегън Айлънд вечно и да осигурят достъп до него на всеки, който се интересува.

Левин кимна:

— Да е постоянно на показ. Като велик шедьовър на изкуството.

— Но не само като експонат, Чарлс. Искам да го допълват, да развиват програмния език. Прекалено дълго го държах само за себе си. — Той приглади разсеяно перчема си. — Някакви други желания, Чарлс? Изпълнителят ми винаги довежда нещата докрай.

— Само едно — отвърна спокойно Левин.

— И то е?…

— Можеш сам да се досетиш.

Скоупс го погледа няколко секунди.

— А, разбира се — каза и отново се обърна към микрофона. — Спенсър, там ли си още?

— Да, сър.

— Моля те, унищожи договора за продължаване на x-rust.

— Договора ли, сър?

— Направи го. И поддържай връзката.

Скоупс се облегна на дивана, погледна Левин и вдигна вежди.

— Благодаря — каза Левин.

Скоупс кимна мълчаливо. След това се пресегна към телефона и натисна няколко копчета.

— Внимание, моля, до целия персонал на сградата — заговори в слушалката.

Левин чу гласът му да ехти от скрит високоговорител и си даде сметка, че се чува из целия небостъргач.

— Говори Брент Скоупс. В сградата се случи авария. Целият персонал трябва незабавно да се евакуира. Това е временна мярка и ви уверявам, че никой не е застрашен. Преди да напуснете, искам да ви уведомя, че в ръководството на „Джиндайн“ бе извършена промяна. Скоро ще научите подробности. Искам да ви уверя, че ми беше приятно да работя с всички вас, и да пожелая успех на всеки от вас поотделно и цялата компания като цяло. Помнете, че целите на науката са и наши цели: увеличаване на познанието и благоденствие на цялото човечество. Не ги забравяйте. А сега, моля, оттеглете се през най-близкия изход.

Скоупс натисна вилката на телефона и се обърна към Левин:

— Готов ли си?

Левин кимна.

Скоупс освободи копчето:

— Спенсър, ще представиш всички записи от днешните събития пред управителния съвет на заседанието в понеделник сутринта. Да действат според правилника на „Джиндайн“. Сега, ако обичаш, започни с вкарването на VX -газа. Да. Да, знам, Спенсър. Благодаря. Желая ти всичко хубаво.

Скоупс бавно остави слушалката. След това отново постави ръце на клавиатурата.

— Хайде — прошепна.

Чу се бръмчене и светлината в стаята намаля. Изведнъж огромната осмостенна зала се превърна в таванската стаичка от къщата на Монегън Айлънд. Левин се огледа удивен; след малко осъзна, че не една, а всичките осем стени на кабинета са видеоекрани.

— Сега знаеш защо съм избрал таванската стаичка — каза Скоупс и отново остави клавиатурата.

Левин остана като хипнотизиран. От прозорците се виждаше ясно балкончето около кулата. Слънцето тъкмо се показваше над хоризонта и морето, и небето се обагриха в един и същи цвят. Чайките се въртяха около лодките на пристанището и крещяха възбудено; моряци търкаляха варели със стръв.

На един стол в стаичката седеше мъж; той се изправи и се протегна. Беше нисък и слаб, с хилави крака и очила с дебели лещи. Сред рошавата му коса стърчеше голям кичур като черно перо.

— Е, Чарлс — каза той, — добре дошъл на Монегън Айлънд.

В другата страна на стаята Левин забеляза друг мъж, плешив и с раздърпан тъмен костюм. Той кимна.

— Благодаря — отвърна с познат глас.