Дъглас Престън - Забранена зона

— Условието ми е още една игра — каза след кратко мълчание Левин.

Скоупс го изгледа удивено. Засмя се:

— Бре, бре, Чарлс. Как се казваше… реванш ли искаш? И какъв е залогът?

— Ако спечеля, унищожаваш вируса и ме пускаш. Ако загубя, ще подпиша подновяването на патента за царевицата и можеш да ме убиеш. Така че, ако спечелиш, хем ще получаваш приходите от x-rust още осемнайсет години, хем ще можеш да продадеш вируса на Пентагона. Ако загубиш, губиш и патента, и вируса.

— Ако те убия, ще стане по-лесно.

— Но изгодата ти ще е по-малка. Ако ме убиеш, патентът за царевицата няма да бъде продължен. Тези осемнайсет години ще донесат може би десет милиарда долара на „Джиндайн“.

Скоупс се замисли за момент:

— Ще направя една поправка на последното условие. Ако спечеля, вместо да те убия, ще те назнача като заместник-председател на управителния съвет на „Джиндайн“ и като старши изследовател. Разбира се, със съответното възнаграждение. Ще върнем доброто старо време и ще заработим отново заедно. Разбира се, ще ми съдействаш по всякакъв начин и ще престанеш с атаките срещу „Джиндайн“ и научния прогрес като цяло.

— Вместо смърт, да продам душата си на дявола. Откъде такава благосклонност към мен? Нямам ти доверие.

Скоупс се усмихна:

— Защо мислиш, че го правя за теб? Като те убия, само ще си навлека главоболия. Освен това аз не съм убиец и смъртта ти може цял живот да ме измъчва. Всъщност, Чарлс, съсипването на кариерата ти не ми достави никакво удоволствие. Това беше чисто отбранителен ход. Пък и да те пусна на свобода без никакъв контрол, също не ми се струва приемливо. Ще имам по-голяма полза, ако те привлека в компанията и те накарам да ми сътрудничиш. Ако искаш, можеш да си седиш по цял ден в кабинета и нищо да не правиш. Но съм сигурен, че ще предпочетеш по-достоен начин да прекарваш времето си, като помагаш за излекуването на милиони болни. Не е задължително да работиш като генетик. Има фармацевтични, биомедицински изследвания. Можеш сам да избереш с какво ще се занимаваш. Да посветиш живота си на съзидание, не на разрушение.

Левин се изправи, погледна празния екран. Настъпи тишина. Накрая той отново се обърна към Скоупс:

— Съгласен съм. Трябва обаче да ми дадеш гаранция, че ще унищожиш вируса, ако изгубиш. Искам да го извадиш от сейфа и да го поставиш на масата между двама ни. Ако спечеля, просто ще взема епруветката и ще я унищожа според правилата. Ако, разбира се, епруветката е само една.

Скоупс се намръщи:

— Ти би трябвало да знаеш по-добре. Благодарение на приятеля ти Карсън.

Левин вдигна вежди.

— Значи не знаеш? От докладите, които получих, става ясно, че кучият му син е взривил „Маунт Драгън“. Карсън Искариотски!

— Нямах представа.

Скоупс го погледна подозрително:

— Аз пък си помислих, че ти стоиш в дъното на всичко. Предположих, че е отмъщение за окалването на паметта на баща ти. — Той поклати глава. — Е, какво са деветстотин милиона, когато се разиграват десет милиарда? Съгласен съм с условията ти. С една поправка. Ще подпишеш документите за патента сега, в присъствие на нотариус, за да не се отметнеш, като загубиш. Ще сложим договора на масата, до епруветката. Ако загубя, взимаш и двете. Ако спечеля, аз ги взимам.

Левин кимна.

Скоупс взе отново клавиатурата в скута си и започна да пише бързо. След това вдигна телефона и проведе кратък разговор. След малко вратата се отвори и в залата влезе някаква жена с няколко листа, две химикалки и нотариален печат.

— Ето документите — каза Скоупс. — Подпиши, докато извадя вируса.

Той се приближи до отсрещната стена, прокара длан по гладката й повърхност, докато напипа онова, което търсеше. Чу се изщракване и една плоскост изскочи напред. Скоупс бръкна под нея и бързо натисна няколко клавиша. Чу се тихо пиукане. Скоупс бръкна още по-навътре и извади малък контейнер за съхраняване на опасни биологични проби. Занесе го на масата, отвори го и извади малка стъклена ампула. Внимателно я постави върху документите, подписани от Левин, и изчака жената да излезе от осмоъгълната зала.

— Ще играем по старите правила — каза. — Две от три. Компютърът ще избира случайно темите. Ако има спорни въпроси, съгласен ли си компютърът да ги разрешава?

— Да.

Скоупс извади монета, хвърли я, улови я и я постави върху дланта си. Закри я с ръка.

— Ези или тура?

— Ези.

Скоупс му показа монетата:

— Тура. Аз започвам по първата тема.

Де Вака спря да пее, отпусна се назад и си пое дълбоко въздух. Старата испанска песен ги съпътстваше от няколко километра. Залязващото слънце обагряше пустинята в златисто. Чудесно бе да си жив, да яздиш към края на Хорнада и началото на един нов живот. Нямаше значение какъв е този нов живот. Досега тя бе приемала толкова много неща за даденост. Беше се зарекла да не допуска повече тази грешка.