Дъглас Престън - Забранена зона

Карсън я изгледа изненадано:

— Сигурно е бил слугата му. Легендата е грешна. Не са търсили вода. Те са намерили водата. Но слугата е решил да вземе съкровището за себе си.

Де Вака кимна:

— Може би Мондрагон е търсил къде да скрие богатството си и не е забелязал пропастта. Върху трупа и наоколо има парчета скала. Мулето сигурно е загинало при падането и слугата решил, че няма смисъл да чака повече.

— Каза, че дисагите са наполовина пълни, нали? Вероятно, след като е сложил край на страданията на господаря си, слугата е изнесъл колкото е могъл да носи и е тръгнал на юг. Сигурно е взел жакета на Мондрагон, за да се предпази от слънцето. Само че е успял да стигне едва до Маунт Драгън.

Карсън продължаваше да гледа отвора на пещерата, сякаш очакваше тя да му разкаже останалата част от историята.

— Така значи се е зародила легендата за Маунт Драгън — каза накрая.

— Може би. Само че легендите не умират толкова лесно.

Двамата останаха в мълчание, втренчени в монетите в ръката на Де Вака под палещите лъчи на слънцето. Накрая тя ги прибра внимателно в джоба на дънките си.

— Време е да оседлаваме конете — каза Карсън; вдигна ножа и го затъкна в колана си. — Трябва да стигнем Лавагейт до залез.

Най седеше в скривалището си сред скалите. Следобедното слънце напичаше шапката му, черните камъни наоколо излъчваха смазваща топлина. Той вдигна пушката и внимателно огледа хоризонта през оптическия мерник. Никаква следа от Карсън и жената. Той пак вдигна пушката и отново огледа. Нямаше следа и от лешояди.

— Сигурно са се заврели в някоя дупка, за да мърсуват — предположи хлапето; хвърли един камък надолу. — Тази мацка е истинска уличница.

Най се намуси. Или бяха открили извор, или бяха мъртви. По-вероятно второто. Може би трябваше малко да се поразложат, за да привлекат лешоядите. Все пак пустинята бе доста голяма. Птиците сигурно можеха да надушат мършата доста отдалеч. Колко време бе нужно, за да се вмирише един труп в тази жега? Четири-пет часа?

— Да играем на надхвърляне — предложи момчето; вдигна шепа камъчета. — Ще използваме тези.

Най го погледна. Лицето на момчето беше мръсно.

— По-късно — каза търпеливо Най; вдигна пушката и отново огледа хоризонта.

И ги видя: два силуета на конници, може би на около пет километра.

Левин бързо се отмести с помощта на мишката от пътя на куршума. Обърна се и забеляза кръгла дупка в стъклото отзад. Образът на Скоупс отново вдигна пистолета.

— Брент! — написа трескаво Левин. — Недей. Трябва да ме изслушаш.

Скоупс въздъхна:

— От двайсет години ти си като трън в окото ми. Направих всевъзможни компромиси. Първо ти предложих равноправно съдружие. Петдесет процента от акциите на „Джиндайн“. Въздържах се да отговарям на злобните ти клевети и ти успя да спечелиш голяма част от общественото мнение срещу „Джиндайн“. Ти се възползва от мълчанието ми и продължи да ме нападаш, да ме обвиняваш в алчност и егоизъм.

— Мълчеше, защото се надяваше, че все пак ще подпиша продължаването на патента.

— Подценяваш ме, Чарлс. Мълчах, защото все още те чувствах като приятел. Признавам, че отначало не взимах бръщолевенията ти на сериозно. Като студенти бяхме толкова близки. Ти беше единственият човек с интелект, равен на моя. Виж какво постигнахме заедно. Създадохме x-rust. — От уредбата на асансьора прозвуча тъжен смях. — Това е част от историята, която разказваш пред медиите. Великият Левин, благородният Левин, Левин, който никога няма да падне на нивото на Скоупс, е участвал в създаването на устойчивата към ръжда царевица. Една от най-известните дойни крави в историята на капитализма. Аз може да съм открил царевицата в селото на индианците анасази, но изолирането на гена x-rust стана единствено благодарение на твоя блестящ ум.

— Като го правех, не съм възнамерявал да натрупам милиарди от бедните в Третия свят.

— Изгодата, която съм извлякъл, е нищожна в сравнение с увеличението на добивите. Забрави ли, че благодарение на този устойчив на заболявания сорт световните добиви на царевица се увеличиха с петнайсет процента и че цената на зърното спадна? Чарлс, това откритие спаси милиони хора от гладна смърт. Нашето откритие.

— Така беше, наше откритие, да. Но не аз пожелах да задоволя алчността си с него. Аз исках да го дам безплатно на хората.

Скоупс се изсмя:

— Не съм забравил това твое наивно желание. И няма да забравя, разбира се, условията, при които успях да се възползвам от него. Спечелих при честен двубой.