Дъглас Престън - Забранена зона

Де Вака още спеше. Пред входа на пещерата Карсън накладе малък огън, натри заека със сол от джоба си и започна да го пече. Месото засъска и в чистия въздух се заиздига синкав дим.

Слънцето най-сетне се показа зад хоризонта, златистите му лъчи огряха пустинята и проникнаха дълбоко в пещерата. Карсън чу шум, обърна се и видя Де Вака, седнала, да разтрива сънливо очи.

— Ох — възкликна тя, когато ярката светлина огря лицето й и обагри черната й коса в сребристо.

Карсън я изгледа със самодоволната усмивка на човек, който по принцип става рано. Той насочи поглед към вътрешността на пещерата. Изражението му веднага се промени. Де Вака го забеляза и проследи погледа му.

Слънцето хвърляше ивица оранжева светлина през една цепнатина и огряваше част от пода и задната стена на пещерата. На върха на този лъч, подобен на огнен език, върху стената отзад се образуваше разкривена, но доста ясна сянка, напомняща орел с разперени крила и вдигната глава, сякаш всеки момент ще хвръкне.

Карсън и Де Вака останаха неподвижно, сякаш хипнотизирани от тази гледка. Сянката стана по-ясна, сякаш щеше да остане завинаги отпечатана в дъното на пещерата. После внезапно изчезна: слънцето се беше качило по-високо в небето и вече не огряваше входа.

— Ел Охо дел Агила — каза Де Вака. — Изворът на орела. Сега е сигурно, че сме открили точно него. Не мога да повярвам, че същият този извор е спасил живота на прадедите ми преди четиристотин години.

— А сега спасява нас — промърмори Карсън.

Той продължи да съзерцава тъмната стена, където само преди минути се беше появил образът, сякаш се опитваше да си припомни нещо. Тогава ароматът на печено достигна до ноздрите му и той се обърна пак към заека.

— Гладна ли си?

— Като вълк. Какво е това?

— Заек.

Той извади печеното от огъня и забоде шиша в пясъка. Извади острието от стрела, отряза парче месо и го подаде на Де Вака.

— Внимавай, горещо е.

Тя отхапа предпазливо:

— Вкусно. Значи умееш и да готвиш. Мислех, че вие, краварите, можете да пържите само боб със сланина. — Тя отхапа ново парченце месо. — Дори не е жилаво като заека, който веднъж донесе дядо ми.

Тя изплю едно кокалче. Карсън я наблюдаваше със скритата гордост на готвач.

След десет минути заекът вече го нямаше и оглозганите кости изгаряха в огъня. Де Вака се облегна назад, облиза пръсти.

— Как го хвана? — попита.

Карсън вдигна рамене:

— Още едно умение, което съм усвоил от живота в ранчото.

Де Вака кимна. После се усмихна злорадо:

— Как забравих. Всички индианци са добри ловци. По наследство ли се предава?

Карсън се намръщи, спокойствието му пак беше нарушено.

— Стига вече — изръмжа. — Вече не ми е забавно.

Де Вака продължи да се смее:

— Да можеше да се видиш само. Слънцето ти се е отразило добре. Още малко да се опечеш, и ще заприличаш на чистокръвен червенокож.

На Карсън започна да му прикипява. Де Вака имаше добър усет за слабите страни на хората и го използваше, за да им лази по нервите. Той напразно си беше въобразявал, че жестоките изпитания ще я променят. Сега не можеше да определи кое го ядосва повече — злобните й забележки или грешната му преценка.

— Desagradeciada hija de puta 16 16 Неблагодарна кучка (исп.). — Бел.прев. — изсъска той гневно. По лицето на Де Вака се изписа изумление, очите й се разшириха. Тя настръхна.

— Значи нашият cabron знаел майчиния си език по-добре, отколкото си признава. Неблагодарна съм била, значи. Типично изказване.

— Типично, а? Не стига, че ти спасих задника вчера, а сега продължаваш да ме дразниш.

— Ти ли си ми спасил задника? Ти си един глупак. Твоят предшественик от племето юта ни спаси. Той и чичо ти, който ти е разказал за всичките му премеждия. Тези благородни мъже, към които се отнасяш като към срамни петна в чистия ти английски произход. Имаш велико наследство, с което би трябвало да се гордееш. А ти какво правиш? Криеш го. Срамуваш се от него. Сякаш това ще те направи по-висше същество. — Тя вече почти крещеше, гласът й кънтеше в пещерата. — И знаеш ли какво, Карсън? Без него ти си нищо. Не си никакъв каубой. Не си никакъв гений от Харвард. Ти си един прост селяк, който не цени дори собственото си минало!

Гневът смрази жилите на Карсън.

— Още ли си играеш на неуспяла психоложка? Когато реша, че имам нужда от такава помощ, ще отида при дипломиран специалист, не при някаква шарлатанка, която се чувства по-удобно с пончо, отколкото с лабораторна престилка. Todavia tienes la mierda del barrio en tus zapatos 17 17 Никога няма да се отърсиш от помията на гетото (исп.). — Бел.прев. .