Дейвид Морел - Петата професия

— Наистина ли?

— Знам какво ще ми кажеш.

— Много си въобразяваш — намръщи се Рейчъл.

— „Авраам повярвал по силата на абсурда.“

— Да, наистина позна — усмихна се тя.

— А сега какво ще правим? — попита Савидж. — Макар че Хейли не го спомена, мъжът ти е част от всичко това.

— Какво? — попита Рейчъл премаляла.

— Да не мислиш, че случайно бяхме изпратени двамата с Акира в Миконос? Трябваше да се срещнем при опита да те спася. Япония за самата Япония. Това е чудесно. Но Япония има нужда от нефт. Това означава кораби. Мисля, че мъжът ти е сключил сделка за тези кораби. Ето защо двамата бяхме изпратени на острова. Било е много удобно, защото мъжът ти е участвал в конспирацията.

— Значи той ме е биел и изнасилвал по политически причини?

— Мисля, че го е правил…

— О, господи.

— … за удоволствие. Нещо като награда между другата работа.

— Значи така…

— Знаеш ли…

— Какво? — попита Рейчъл.

— Ще се наложи да го убия. В противен случай… той ще продължи да ни преследва.

Рейчъл гневно поклати глава.

— Какво има? — попита Савидж.

— Не, стига толкова убийства. Прекалено много станаха!

— Той е много горд.

— Ние да не би да не сме?

— Тогава какво ще правим?

— Ти спомена един залив.

— Където бих искал…

— Да правиш любов с мен, познах ли?

— Всъщност искам още сега.

— Независимо от мъката ти? — попита тя.

— Не, точно заради нея. Като честване на живота. Това е всичко, което имаме. Не миналото, нито пък бъдещето. Открих, че миналото ми е лъжа. Все пак предпочитам лъжата пред истината. А бъдещето…

— Вярата.

— Тя е абсурд.

— Но на мен ми харесва.

— А на мен ти ми харесваш — отвърна Савидж.

Фенерът угасна.

— Ще те помня, Акира, твоята ками, във вятър и дъжд — промълви Савидж.

Те се обърнаха и видяха Еко, която им се поклони.

На свой ред Савидж и Рейчъл също се поклониха.

Погледнаха към градината, посипана с пясък и грижливо заравнена в стила на дзенбудизма. Тя беше създавана от бащата на Акира в продължение на години, после Акира се бе стремял да я поддържа доколкото може след смъртта му.

Савидж се бе постарал да възстанови градината в предишния й вид след посегателството на убийците. Той се помъчи да се усмихне, но очите му останаха тъжни като на Акира.

Прахът му бе разпръснат.

Между пясъка.

Беше останал сам сред природата.

— Знам… сигурен съм, че е намерил спокойствие.

— А ние? — попита Рейчъл.

— Ще се ожениш ли за мен?

— Господи, Савидж, та аз съм омъжена и онзи негодник ме преследва.

— Повярвай ми. Не ни трябва някаква официална церемония. Нещо съвсем лично. Само ти и аз.

— Веднага ли?

— Да, веднага — отвърна той и я целуна. — Обещавам да те обичам, уважавам и да се грижа за теб.

— Звучи прекрасно.

— И още едно последно обещание — той отново я целуна.

— Какво е то?

— Да те защитавам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3595

Издание:

Дейвид Морел. Петата професия

Американска, първо издание

Редактор: Красимира Маврова

Художник: Борис Драголов, 1994 г.

ИК „Кронос“ 1994 г.

ISBN: 954–8516–07–1

По превода на Стефан Гечев.

Савидж — savage (англ.) — Свирепия. — Б.пр.

SEAL — sea, air, land (англ.) — море, въздух, земя. — Б.пр.

Преводът е на Илия Люцканов от сборника „Избрана лирика“, Пърси Б. Шели. — Б.р.

Менонити — членове на лютеранска секта, основана в XVI в. по време на Реформацията и селските войни в Германия от холандския реформатор Мено Симонис. Обявяват се против експлоатацията на селяните и занаятчиите от господстващата феодална класа.

Щат Монтана е с площ 381 087 кв. км. — Б.р.

Довиждане (яп.).