Дейвид Морел: Петата професия

„И така, какво са надеждата и любовта? Какво е Рейчъл? Какво е бъдещето? Ще рухнат ли мечтите ми, ще останат ли надеждите ми напразни, ще изчезне ли любовта ми?“

„Не мисля така.“

„Защото Рейчъл знае истината. Казвала ми я е доста често.“

„Авраам повярвал в Бога.“

„По силата на абсурда.“

„Другата възможност е неприемлива. Докато действам по собствена воля…“

„… знам, че ще има мъка, злини…“

„… докато се боря…“

„… по собствена воля…“

„… въпреки болката…“

„… въпреки злините…“

„… с Божията помощ…“

„… по силата на абсурда…“

„… няма да бъда заложник на съдбата…“

Сега сънят на Савидж се беше превърнал в отвратителен двойно експониран кошмар. Акира умираше два пъти, Камичи също. Парализиран и проснат в локва кръв, той виждаше отрязаната глава на Акира, меланхолията и сълзите в очите му. Савидж извика и се опита да се изправи в леглото си.

Разбра, че нечии ръце го задържат. Някой му шепнеше нещо със спокоен глас. За момент си помисли, че е отново в хотелската стая във Филаделфия и Акира се е навел над него. Надеждата му изведнъж премина в страх. Все още замаян, той осъзна, че ако наистина е във Филаделфия, последната фатална сцена от битката с Шираи трябва да не се е случвала. Настоящето беше минало, а занапред трябваше да понася и ужаса на бъдещето.

От тези мрачни разсъждения Савидж едва не извика още веднъж. Нежните ръце и спокойният глас все така се опитваха да го успокоят. Най-сетне до съзнанието му достигна гласът на Рейчъл Той седеше на някакъв футон с превързана глава и гипсирана дясна ръка, а гръдният му кош бе бинтован. Потрепери при спомена за болницата в Харисбърг, където всъщност никога не беше лежал, за бинтовете и гипса, приковаващи здравото му тяло към леглото, за русокосия доктор, който не съществуваше.

— Не трябва да се вълнуваш. Не мърдай. Не се опитвай да ставаш — говореше му Рейчъл и внимателно го бутна назад. — Трябва да почиваш — продължи тя и се наведе да го целуне по грапавата буза. — Тук си в безопасност. Обещавам, че ще те пазя. Опитай се да се успокоиш и да заспиш отново.

Съзнанието му беше вече достатъчно прояснено, за да разбере иронията на съдбата — сега Рейчъл охраняваше него . Макар и смутен от този факт, той се опита да се усмихне, но не се получи, защото в главата му сякаш забиха нещо остро и от болка той затвори очи.

— Къде се намирам?

— При Таро — отвърна му Рейчъл.

Савидж изненадано я погледна.

— Двамата мъже, които останаха с вас при преследването, те донесоха тук.

— Все още не разбирам…

— Казаха, че двамата с Акира сте им наредили да ви чакат на пътя в подножието, докато вие си свършите работата горе.

Савидж кимна въпреки болките.

— След около два часа те чули изстрели. От пистолети, автоматично оръжие. Казаха, че било като на война. Малко след това две коли слезли от планината.

Савидж слушаше внимателно.

— А после? — попита той със слаб глас.

— Трябва да пазиш силите си. Ще ти разкажа всичко. Жаден ли си? Искаш ли нещо за пиене?

— Да — промълви той с пресъхнали устни.

Тя взе чаша вода, постави в нея сламка и я поднесе към устата му. Той едва преглъщаше, но не се отказа от водата.

— Двамата решили да проверят.

Савидж отново затвори очи.

— Спи ли ти се? Тогава да поговорим по-късно за това.

— Не. Аз искам… Трябва да знам.

— Решили, че мъжете от колата са стреляли и трябва да проверят какво става. Поели риска да отидат догоре с мотоциклетите, защото пеша щели много да се забавят. Скрили ги, когато наближили върха и се промъкнали през гората. Видели огромна сграда или по-точно различни по стил причудливи постройки, съединени в едно. Това ми напомни за вашето описание на планинския комплекс „Медфорд Гап“ — тя спря за миг и после продължи. — Цялата поляна била осеяна с трупове.

Савидж се намръщи при спомена за това.

— След малко колите се върнали. Мъжете влезли обратно в сградата. Учениците на Таро ги изчакали и после внимателно ги последвали. Намерили още тела.

— Да — потвърди Савидж. — Бяха толкова много. Навсякъде.

— Чули още изстрели. На горните етажи. Не знаели какво ги очаква. Били само двама, затова трябвало много да внимават. Докато стигнат до третия етаж там вече също приличало на касапница — Рейчъл прехапа устни, но продължи. — Намерили Акира обезглавен, а Шираи с разполовено тяло. Трима мъже с дървени мечове тъкмо се канели да ти пръснат черепа. Учениците на Таро грабнали от пода пистолети и ги застреляли преди да успеят да те убият.