Дейвид Морел - Петата професия

— Не знаехте ли, че Шираи е луд?

— Всичко е толкова относително. Предпочитахме да го наричаме идеалист.

Савидж изпсува.

— ЦРУ отскоро наблюдаваше Шираи. Един от неговите подчинени беше наш агент. Той ни докладваше всичко за Шираи, а ние го снабдявахме с информация за скандали, в които бяха замесени политици и чиновници. Това помагаше на Шираи в опитите му да дискредитира управляващите в Япония. Естествено, той не знаеше нищо за нас. После ние изчакахме да видим дали нашите инвестиции ще се възвърнат.

— Не виждам каква връзка има всичко това с мен.

— Страхувам се, че има — отвърна Хейли и избърса потта от челото си. — Наскоро разбрах, че някои от членовете на нашата група са формирали втора група. Ние бяхме доста консервативни и се гордеехме с това, но онези другите… Те бяха по-различни… Те решили, че трябва да се стигне докрай. Защо да не дадат шанс на Шираи и да му помогнат с някой инцидент, толкова сензационен, че да получи най-сетне подкрепата, от която се нуждаеше? Намислили да изпратят убиец, който да премахне заплахата за Америка в лицето на Шираи. Например някой оперативен работник от ЦРУ. Опитът трябвало да се провали и човекът съответно да умре. Шираи трябвало да открие връзката му с управлението. Япония щяла да бъде вбесена. Според тях стотици хиляди, дори милиони демонстранти щели да излязат по улиците след този опит за покушение, инспириран от Америка.

— Тези, които са измислили всичко това, са били не по-малко луди от Шираи. И какво щеше да спечели Америка, ако Япония се настрои срещу нас?

— Не разбираш ли? Ако Япония ни отхвърли, ако връзките между нашите страни прекъснат, вносът от Япония ще спре. Ние ще спечелим икономическата война — поясни Хейли.

— Да, а ако после Япония се свържеше с Китай и Съветите?

— Нямаше да стане така. Защото Япония не се разбира с Китай и Съветите. Шираи щеше да обърне антиамериканските настроения в универсални срещу всички чужденци и ние щяхме да си върнем всички пазари.

Савидж поклати глава.

— Абсолютна лудост.

— Отцепниците в групата ни поръчали на нашия агент да внуши тази идея на Шираи и той я харесал. Представяте ли си — той така и не разбра, че са замесени американци. Тук вече се намесваш ти. Законно или не, едно е да кажеш на оперативен работник, че трябва да убие някого, но съвсем различно е да го накараш да се самоубие. Никой няма да го направи. Те имаха нужда от човек, който да не знае какво се иска от него, дори да не знае, че работи за ЦРУ и някой само да го контролира, а после да се оттегли.

— Значи ти си бил този, който е трябвало да ме контролира.

По челото на Хейли отново изби пот.

— Завербувахме те, когато работеше в SEAL. През осемдесет и трета ти беше недоволен от американското нашествие в Гренада. Казваше, че то било политически немотивирано и безсмислено. Приятелите ти командоси загинали, за да може президентът — бивша кинозвезда — да повдигне акциите си. Беше започнал да пиеш. Приказваше по баровете. После се сби със своя най-добър приятел.

— Мак.

— Да. И той беше част от плана. Беше се заклел да мълчи. Двамата изпотрошихте бара. Мак публично се закле, че ако те види още веднъж, ще те убие. Ти напусна SEAL и стана телохранител.

— Обучен от Греъм.

— Да. Той също влизаше в плана. Никой не би заподозрял, че работиш за нас. Всеки по-влиятелен клиент беше същевременно и източник на информация. Човек като теб имаше достъп до различни тайни. Информацията, която получавахме, ни помогна да притиснем доста влиятелни личности.

Савидж пребледня и се обърна към Рейчъл:

— Ти предположи, че това не е изключено. Помниш ли? След като убиха Мак. Тогава не исках да повярвам. — Той погледна към Хейли и продължи: — Значи през всичките тези години аз съм бил — думите заседнаха в гърлото му — предател.

— Е, не се обвинявай толкова строго. Спаси толкова хора. Ти си талантлив телохранител.

— Това не променя нещата. Спечелвал съм доверието на клиентите си и после съм ги предавал — изпъшка Савидж.

— Не всички. Само някои от тях. Трябва да ми вярваш, Савидж. Те заслужаваха да бъдат предадени.

Савидж се вторачи в ножа. Той едва не посегна към Хейли.

— Значи ти си казал на отцепниците за мен.

— Да, миналото ти беше безупречно. Уменията ти много подходящи. Имаше и още един много важен детайл, свързан с произхода ти.

— Какъв детайл?

— За малко ще трябва да спрем, Савидж.

— Кажи ми! Какъв детайл?

— Не, първо трябва да се споразумеем. Не ти разказвам всичко това за удоволствие. Момчетата, които ме докараха тук, по-скоро ще ме убият, отколкото да ме пуснат да си вървя. Цената, която ще трябва да платиш, за да научиш всичко, е моята свобода. Знам, че държиш на честта. Затова искам думата ти, искам да се закълнеш , че, ако ти кажа всичко, ще изляза жив оттук. Само искам да знаеш, че се отнася за баща ти.