Дейвид Морел - Петата професия

— Опитаха се да хванат и Рейчъл, която също не влизаше в плана.

— Точно така е за съжаление.

— А хората, които смятах, че са родителите ми?

— Онези в Балтимор ли? Само манекени от витрина. Това беше поредната илюзия. Отцепниците искаха на всяка цена да ви накарат да тръгнете след Шираи. По-лесно щеше да бъде да ви упоят и да ви откарат в Япония, в имението на Шираи и да ви убият там — все едно, че хората от охраната са ви убили. Но нямаше да е толкова убедително. Вие с Акира трябваше да оставите следи — в Гърция, във Франция, в Америка и най-вече в Япония. Трябваше да останат доказателства — печатите в паспортите, разговорите с шофьорите на таксита, хотелиерите, имиграционните служители — които да показват твърдото ви желание да убиете Шираи.

— А смъртта на Греъм? — попита Савидж.

— Ние нямаме нищо общо с това. След като той уреди ангажиментите ви в имението на Пападрополис, Шираи реши, че трябва да го премахне. Направиха го така, че да изглежда като самоубийство.

— Значи Греъм е знаел какво прави, изпращайки ни в Миконос. В крайна сметка той е предпочел да остане верен на ЦРУ, а не на нас.

— Задаваш прекалено много въпроси. Не копай толкова дълбоко. Той ти беше приятел. Но същевременно беше и професионалист. Подчиняваше се на своите господари. Защо смяташ, че пътуваше непрекъснато до Мериленд и Масачузетс при теб и Акира? Той ви обичаше. Но обичаше и професията си — не тази на персонален защитник, а на агент от тайните служби, на разузнавач.

На Савидж му се зави свят и той се наклони към Рейчъл, която отново го подхвана.

— Да, прав си. Задавам твърде много въпроси. Все пак искам да попитам още нещо.

— Добре. Но нали се разбрахме. С това приключваме и си тръгвам.

— Искам да знам какво се опитваше да направиш в храма „Мейджи“? Да ме спреш или да ме накараш да продължа?

— По дяволите, исках да те спра. Планът излезе извън контрол.

— А какво ще ми кажеш за…

— Вече стават два въпроса повече. Не ми казвай, че няма да спазиш уговорката ни.

— Приключвам. Кой се вмъкна в дома на Акира и се опита да ни убие?

— Човече, знаеш отговора не по-зле от мен.

— Не. Аз знам, че си ти. Ти си наредил да ни убият! Защото планът се е провалил ! Защото си разбрал какво искат да направят тези негодници отцепниците! Искал си да го предотвратиш! Затова си решил, че трябва да умрем! След като опитът ти не успя, ти ни проследи в храма „Мейджи“, за да го направиш там. Ти си мой враг също толкова, колкото и тези мръсници! Разликата е, че някога ти се доверявах! Очевидно си ми бил приятел!

— Знаеш ли, Савидж, работата и приятелството… понякога…

Гневът надви слабостта, яростта — болката. Всяка частица от тялото му се стегна колкото можа. Савидж вдигна здравата си ръка и изпита страхотно желание да цапардоса Хейли по лицето.

Стисна зъби. Носът на Хейли изпука. Потече кръв.

Той се дръпна назад и изрева от болка.

— Трябваше да те пречукам! — Савидж го сграбчи и го дръпна към себе си.

— Ти даде дума — успя да произнесе Хейли с подутите си устни и счупени зъби.

— Да — потвърди Таро. — И аз също. Поиска ми услуга. Задължен си ми до гроб. Трябва да се подчиниш — измъкна той ножа от ръката на Савидж. — Иначе думата ти няма да значи нищо. Ще погубиш своята чест.

Савидж не беше на себе си от ярост.

— Все пак нещо трябва да има значение. Изчезвай оттук! Веднага! Преди да съм променил решението си. Защото заради теб приятелят ми е мъртъв!

Хейли се затича към плъзгащата се врата, като държеше лицето си с ръце.

— Добре направи — каза Таро.

— Тогава защо се чувствам така идиотски?

— Защото мислиш, че може да те преследва.

— Да прави каквото ще. Вече съм по-добре.

— Като за гайджин си доста благороден.

— А ти ? Още не сме приключили с теб. Отказвам да вярвам, че ти не си знаел…

— … че Акира работи за тайните служби ли? Да, знаех — кимна възрастният мъж.

— Знаел си какво иска да направи Шираи! Знаел си, че ние с Акира е трябвало да умрем!

— За Япония.

— Гири — каза Савидж. — Благодари на Бога за това, че съм дал дума. За тържественото обещание, което направих. Заклех се, че ако оставиш този негодник да си тръгне, ще ти бъда задължен до гроб. Иначе…

— Ще се опиташ да ме убиеш, така ли? — подсмихна се Таро.

— Да — отвърна Савидж. Изпълнен с гняв до краен предел, той натисна сънната артерия на Таро и насочи ножа си към нея. — Проблемът ти е, че си прекалено надменен. Дори и един гайджин може да бъде…