Савидж стисна ножа толкова силно, че пръстите му побеляха.
— Какво знаеш за баща ми?
— Няма да ти хареса много.
— Той се самоуби! Ако това искаш да ми кажеш, аз вече го знам!
— Да, самоуби се. Въпросът е защо?
— Баща ми е бил един от организаторите на нашествието в Залива на свинете в Куба. Когато всичко се провали, държавата имаше нужда от изкупителна жертва. Баща ми… Господ да го благослови… Той прие вината върху себе си и се оттегли. Но по-нататък той нямаше цел в живота. Започна да пие. Накрая си пръсна черепа.
— И да, и не.
— За какво говориш?
— Не сме се споразумели. Искам да се измъкна оттук. Продавам истината за баща ти срещу моя живот.
— Истината? Баща ми е мъртъв! Каква друга истина може да има?
— Много неща ще разбереш, ако се измъкна.
— А ако не искам нищо да знам? Ако те убия още сега…
— После ще съжаляваш. Винаги си искал да знаеш. Ще бъда откровен с теб. Истината е потресаваща. Точно затова ще поискаш да я научиш.
— Ти… — той с ужас си спомни вечерта на самоубийството, кърпата около главата на баща си. — Имаш думата ми.
— Не само твоята. Искам и думата на този мъж. С него нямаме споразумение. В края на краищата аз съм гайджин. Съмнявам се, че той ще уважи твоята дума. Мисля, че няма да изпитва угризения, ако ме убие.
Савидж се обърна бавно, погледна сбръчканото лице на японеца.
— Таро-сенсей… — Савидж не можеше да намери подходящи думи, — моля ви за една услуга. Акира ми обясни значението на подобна молба. Аз ще ви бъда безкрайно задължен. До гроб. Приемам тази обвързаност. Моля ви… с цялото ми уважение към вас… да запазите живота на този човек, ако ми каже всичко.
Таро обмисляше отговора си.
— Моля ви за това в името на дружбата ми с Акира.
Таро се намръщи, погледна Савидж, после Хейли и накрая отново Савидж.
— Заради Акира? — попита японецът. — Хай — произнесе той и се поклони.
— Добре, Хейли, споразумяхме се. Имаш думата ни.
Хейли все още се колебаеше.
— Твърде дълго съм работил за ЦРУ. Не съм свикнал да работя на доверие.
— Кажи ми!
— Добре. Ще ви се доверя. Баща ти се самоуби, но причините не са тези, които си мислиш.
— Какво?
— Баща ти беше на разположение на ЦРУ в опитите за убийство на Кастро. Той направи много, но накрая всичко се провали. Кастро разбра намеренията ни. Той предупреди Щатите да го оставят на мира. Баща ти продължи да действа по поръчка на ЦРУ, разбира се. На Кастро му писна и по всяка вероятност той организира убийството на Кенеди в Далас. Баща ти се самоуби от мъка. Чувстваше се отговорен за смъртта на президента.
— Господи — промълви Савидж и политна назад.
Рейчъл го подхвана и го задържа.
— Казах ти, че няма да ти хареса. Това е истината и сега очаквам да изпълниш обещанието си.
— Нали ти дадох дума — с усилие произнесе Савидж. — Ще си тръгнеш жив оттук.
— Точно затова ти беше идеалният човек за убийството на Шираи. Какъвто бащата, такъв и синът. Шираи можеше не само да обвини САЩ за покушението срещу живота му, но и да го свърже с убийството на Кенеди и опитите за елиминиране на Кастро. Да, ти беше идеален и всичко, което се искаше, беше да заличим определени спомени от паметта ти и да имплантираме онзи ужасен кошмар, така че да тръгнеш по следите на Шираи.
— А Акира? Него защо го въвлякохте?
— Шираи искаше да компрометира не само Америка, но и японските държавници. Така че защо да не използваме още един оперативен работник с подобна съдба. Ако и двамата мислите, че другият е мъртъв, а после откриете, че не е така, ще поискате да разберете причините за вашия кошмарен сън. Някои неща можеха да бъдат предвидени — че ще тръгнете да търсите „Медфорд Гап“ и ще разберете, че той не съществува; че ще търсите болницата в Харисбърг, където сте лежали и т.н. и т.н. Неизбежно щяхте да видите Шираи, защото той имаше доста публични изяви. Щяхте да разберете, че това е Главния, когото сте видели обезглавен, да се втурнете след него, за да го разпитате за вашия кошмар.
— Но някои неща не биха могли да бъдат предвидени. Например решението ми да отида във Вирджиния и да говоря с Мак.
— Точно така. След като бяхте обработени… това между другото се случи в Япония, в имението на Шираи… преди да ви поставят гипса, на една от коронките ви беше вградено миниатюрно предавателче. Благодарение на него хората на Шираи винаги знаеха къде се намирате.
— Пътуването до Вирджиния не влизаше в плановете ви.
— Да. Хората на Шираи се изплашиха, че Мак ще ти каже прекалено много и ти ще възвърнеш истинските си спомени. Наложи се да го убият.
Читать дальше