Дейвид Морел: Петата професия

Досега не са открити преки исторически свидетелства за произхода на професията на Савидж. Нейните корени са толкова древни, че реалните факти са достигнали до нас пречупени през приказното огледало на митовете. Отначало хората са били ловци, после станали земеделци, а по-късно, когато станало възможно да се придобиват вещи и храна чрез размяна, се появили проститутките и политиците. Въпреки някои спорове относно поредността на появата им, несъмнено това са четирите най-рано възникнали човешки занаята.

Но след като нещо може да бъде придобито, то трябва да бъде и опазено. Ето така става необходима една нова професия — пета по ред. Въпреки че нейното възникване не е документирано, две събития от миналото могат да послужат като илюстрация на доблестните й традиции.

Когато англосаксонците завладяват Британия четиристотин години след Христа, те донасят със себе си и кодекса на германските племена за абсолютна вярност и подчинение на племенния вожд. Според него върховната проява на лоялността към вожда е хората от неговата свита или комитатос да го защитават дори с цената на живота си. Един от най-ярките примери за проява на подобна преданост на воини към своя предводител е битката на брега на реката Блекуотър близо до град Мелдън в Есекс през 991 година.

Викингите, които били завладели няколко пристанища по източното крайбрежие на Британия, лагерували на един остров, който при нисък прилив имал връзка с брега чрез тесен провлак. Местният владетел Бирхнот повел своите храбри комитатос и заповядал да преградят пътя на викингите. Врагът нападнал.

Зазвънели мечове. Кръв опръскала тясната пътека. Когато битката се ожесточила, един от хората на Бирхнот се обърнал страхливо и избягал. Другите помислили, че бягащата фигура е на техния предводител и също побягнали. Останали само Бирхнот и най-верните му телохранители.

Не след дълго той бил пронизан от копие. Бирхнот го изтръгнал от тялото си и пробол нападателя. Но насреща му се хвърлил друг и отсякъл с брадва ръката му. Безпомощен, той бил съсечен веднага. Въпреки че господарят им вече бил мъртъв, верните му бранители не се отказали. За да защитят тялото му и да отмъстят за смъртта му, те яростно се хвърлили в атака. Смъртта им била ужасна, но те се разделили с живота си без жал, защото останали верни на клетвата си за вярност към своя господар.

Двете групи воини представят принципния конфликт в професията на Савидж. Задължението на комитатос е било да защитават. Но ако обстоятелствата изглеждат безнадеждни, ако господарят е мъртъв, трябва ли неговите телохранители да продължават да го защитават? Винаги, когато Савидж размисля върху тази морална дилема, той си спомня Акира и едно историческо събитие от миналото на неговата страна, което илюстрира суровите традиции на петата и най-благородна професия.

В Япония воините самураи се подчиняват на кодекс на честта много близък до този на комитатос. През XI в. от н.е. едрите земевладелци, наречени даймио, започват да събират около себе си воини, с помощта на които да контролират своите владения. Така възниква съсловието на самураите. В следващите векове шогунът, върховният владетел, постепенно съсредоточава властта в свои ръце и поставя даймио под свой контрол. Въпреки това всеки самурай на даймио се чувствал свързан със своя господар за цял живот. През 1701 година станало събитие, което е в основата на една от най-популярните легенди в Япония.