След непоносимата жега на лятото септемврийските умерени температури обикновено водеха до наплив на туристи. Те се блъскаха в тях, някои задъхани от изкачването, други, за да направят поредните снимки на забележителностите около тях — Светилището на Браурония и други по-малко известни руини.
— Кажи на телохранителите си да вървят след нас — каза Савидж. — Аз ще гледам напред.
Малко по-нататък се простираше Партенонът, построен в древността в чест на гръцката богиня Атина. Савидж тръгна към стръмния южен край на Акропола. Той се подпря на една паднала колона. Атина се простираше в краката му. Бризът беше утихнал. Небето оставаше все още чисто, макар че във въздуха вече се долавяха първите признаци на смога.
— Тук можем да говорим спокойно — каза Савидж. — Причината, поради която не знам дали искам да работя за вас е…
— Но вие още не сте чули защо се нуждая от вас.
— … тази, че като персонален защитник, аз съм едновременно слуга и господар. Вие управлявате живота си — решавате къде ще ходите и какво ще правите — но вашият персонален защитник определя как ще стигнете дотам и при какви условия. Това е доста деликатно задължение. Вие имате репутация на човек, който обича да командва. Не съм сигурен, че сте готова да изпълнявате заповедите на някого, когото сте наели.
Тя въздъхна и седна до него.
— Ако само това ви тревожи, смятам, че няма никакъв проблем.
— Не ви разбирам.
— Не се отнася за мен, а за сестра ми.
— Все още не разбирам.
— Чували ли сте нещо за нея?
— Казва се Рейчъл Стоун. Десет години по-млада от вас, на 35. Омъжена първо за сенатор от Нова Англия, кандидат за президент. Остава вдовица след като неизвестен убиец застрелва съпруга й. Връзката й с политиката както и известността на сестра й я правят доста привлекателна партия. Някакъв корабен магнат от Гърция започва да я ухажва усилено. Оженва се за нея преди година.
— Добре сте осведомен.
— Не по-зле от вас.
Джойс Стоун порови в чантата си, докато открие цигарите си и извади една.
— Бракът им е като Партенона — една руина. — Тя щракна със запалката и добави — Не сте голям кавалер.
— Защото не ви предложих огънче ли? Преди малко се помъчих да ви обясня, че когато ви охранявам, вие сте слугата, а аз — господарят.
— Каква връзка има между двете неща?
— Като размислите малко, ще се досетите. Ако възникне някаква опасност, ръцете ми трябва да са свободни. Защо пожелахте да ме видите?
— Сестра ми иска развод.
— В такъв случай тя има нужда от добър адвокат, а не от мен.
— Онова чудовище, мъжът й, не разрешава. Тя е негова затворничка, поне докато не промени решението си.
— Затворничка?
— Не е чак с вериги, но въпреки това е като в затвор — най-сетне тя успя да запали цигарата си. — Не знам дали я измъчва, ако не броим това, че я изнасилва сутрин, обед и вечер. За да й напомня какво би изгубила, както казва той. Освен това имала нужда от истински мъж, пак според неговите приказки. А пък той има нужда от един куршум в откачения мозък. Носите ли оръжие? — попита тя, изпускайки дима на колелца.
— Много рядко.
— Тогава каква полза има от вас?
Савидж се дръпна от колоната.
— Сбъркали сте адреса, госпожо Стоун. Ако ви трябва убиец…
— Не. Трябва ми сестра ми!
— Вие имате предвид отмъщение?
— Наричайте го както искате.
— Ако реша да приема, таксата…
— Ще ви платя един милион долара.
— Не умеете да се пазарите. Можех да се съглася и на по-малко.
— Но аз ви предлагам толкова.
— Ако допуснем, че приема, ще искам половината в аванс, а останалото след като свърша работата. Плюс всички други разходи.
— Отсядайте в най-добрите хотели. Харчете колкото искате за храна. Няколко хиляди в повече едва ли са от значение.
— Не ме разбрахте. Когато казах „всички други разходи“ имах предвид няколко стотици хиляди.
— Моля?
— Доколкото разбрах, вие искате да се изправя срещу един от най-могъщите мъже в Гърция. Колко струва той? Пет милиарда? Охраната му сигурно е огромна, а вероятно и доста скъпа. Кажете ми къде е сестра ви. Ще направя един предварителен анализ. След седмица ще ви кажа дали ще мога да я освободя.
Тя загаси цигарата си и се обърна.
— Защо?
— Не разбирам въпроса ви.
— Имам чувството, че за вас работата е по-важна от парите. Защо тогава не приемете още сега предложението ми?
Само за секунда Савидж отново си представи смразяващото проблясване на стомана и бликналата кръв. Той потисна този спомен, но не пожела да дава обяснения.
Читать дальше