Дейвид Морел: Петата професия

Диспечерът му разреши да продължи полета си.

На височина около половин километър той остави самолета на автопилот и започна да снима. Специалните лещи на неговия Никон увеличаваха образите многократно. При проявяването можеше да се направи и допълнително увеличение на някои от кадрите. Най-важното беше да направи колкото може повече снимки и то не само на интересуващия го обект, а и на всичко, което го заобикаля. Неща, които на пръв поглед изглеждаха маловажни, после можеха да имат решаващо значение за неговия план. Главната му цел беше град Миконос, разположен между два залива в западната част на острова.

Савидж се интересуваше главно от плана на града, не толкова от красотата му. През отминалите векове Миконос често е ставал обект на пиратски нападения. За да предотвратят тези набези, местните жители изградили улиците във формата на лабиринт. Нападателите влизали безпрепятствено в града, изкачвали лесно склоновете, след което скоро откривали, че трудно могат да се ориентират из заплетените улици. Те виждали кораба си, но за да стигнат до него, трябвало да минат през доста препятствия и засади, поставени от местните хора. Най-накрая пиратите изоставяли острова с надежда за по-добър успех на друго място.

„Да, истински лабиринт“ — помисли си Савидж. — „Може би ще ми се наложи да го изпробвам.“

Продължавайки да кръжи над острова и да снима, той достигна крайната си цел: имението на Пападрополис над залива Ана в югоизточната част на острова.

Откакто се срещна с осведомителя си преди два дни, Савидж свърши доста работа и беше много доволен, защото научи много. Ходи до Цюрих и Брюксел, едни от най-големите центрове, където можеше да получи информация за черния пазар на оръжие.

Чрез разговори и щедри подаръци на „приятели“, които уверяваше, че е безкрайно радостен да види, защото уж чул, че не са живи, той научи това, за което вече се досещаше. Пападрополис беше в плен на своята надменност. Гръцкият милиардер беше прекалено погълнат от властолюбието си, за да наеме охрана, която би си позволила да му дава нареждания за каквото и да било. Савидж беше разбрал също така, че Пападрополис си падаше по различни заплетени системи и технологии. Страстта му към компютрите и видеоигрите беше също толкова голяма, както и към различните охранителни системи. Беше наел някакъв експерт по тези въпроси, който изградил нещо като паяжина от препятствия за неканени посетители в именията му по цяла Европа.

Савидж се интересуваше единствено от това в Миконос. Когато научи името на този експерт, той се почувства като историк, който открива произведение на изкуството от периода на Ренесанса. Даде си сметка какво му предстои. Неговият доверен осведомител беше потвърдил казаното от Джойс Стоун. Сестра й беше пленничка в лятното имение на съпруга си в Миконос.

„Искала да се развежда, а? Кучка. Никоя жена не е посмяла да ме изостави досега. Нали ще стана за смях. Неблагодарната жена става само за една работа. Ще й дам да се разбере.“

Беше вече септември и бумът на туристическия сезон в Атина означаваше край на сезона в Миконос. Температурите тук бързо спадаха. Пападрополис искаше да унижи жена си още повече, като я остави на острова за есента и може би дори за зимата.

Савидж прибра фотоапарата, изключи автопилота и се зае сам с управлението. В продължение на шест месеца той възстановяваше силите си в уединение след случката, за която спомена пред гърка. Почувства отново болка във всяка частица от тялото си. Кошмарните спомени продължаваха да го преследват и през нощта. Не можеше да промени миналото. Трябваше да се овладее и да заживее в настоящето. Само то имаше значение.

А също така и работата.

Трябваше да се върне към работата си.

Да докаже какво може преди всичко на себе си .

Той направи завой на север. Под него се простираше легендарното Егейско море. Потупа нежно фотоапарата си — хубаво беше, че е отново на линия.

Чувстваше се като човек, завърнал се от отвъдното.

Савидж излезе от водата и запълзя към брега. Черният му водолазен костюм се сливаше с нощта. Промъкна се покрай валуните и се вторачи в неясните очертания на скалата пред него, след което отново обърна поглед към морето. Беше казал на англичанина, който го докара с моторницата, да тръгне обратно веднага след като го остави на около половин миля от брега. Не бяха включвали светлините. Нямаше луна, а надвисналите буреносни облаци и тъмнината бяха сигурна защита срещу пазачите. Грохотът на вълните не би им позволил да чуят каквото и да било. Въпреки това Савидж се беше погрижил да сложи шумозаглушител на мотора.