Дейвид Морел - Петата професия

Фотосите не бяха достатъчни, за да разбере дали има монтирани камери над вратите, но той беше длъжен да предположи точно такъв вариант. От друга страна, дъждът щеше да направи образите размазани и неясни, а и пазачите едва ли ще са достатъчно бдителни в три часа през нощта.

Докато приближаваше къщата, той видя камера над една от вратите. Извади малка кутийка, в която имаше вода под налягане, и я насочи към обектива. Отвори я и парата обля камерата като от порив на дъжда.

Савидж натисна дръжката на вратата — тя беше здраво заключена, но той успя да се справи за дванадесет секунди. Все още не смееше да отвори вратата. Вместо това извади малък детектор за метал и провери вратата. В слушалките се чу познатият шум. Поредният капан.

Савидж беше наясно с принципа му. Не му трябваше много време, за да обезвреди тази аларма.

Най-сетне беше в къщата, но напрежението не го напусна.

Джойс Стоун му беше дала плана на сградата. Припомняйки си разположението на стаите на първия етаж, той тръгна внимателно по тъмния коридор. Отляво вратата на кухнята беше отворена и той съзря светещия часовник на печката. Помещението беше просторно, все още се чувстваше миризмата на олио и чесън от вечерята. Оттам влезе в тъмна трапезария с голяма маса, около която можеха да се съберат тридесетина гости заедно със стопаните.

Но Пападрополис отсъстваше. Един от осведомителите на Савидж беше разбрал, че тази сутрин милиардерът ще излети за Крит с личния си самолет. Отсъствието му беше като неочакван подарък от съдбата. С Пападрополис беше заминала голяма част от охраната, а тези, които бяха останали, щяха да се чувстват по-свободни. Така че Савидж не губеше надежда. Скоро всичко щеше да стане ясно.

От стълбището вляво се чуваха приглушени гласове. Той спря и се ослуша. Трима мъже се смееха. Савидж си помисли, че нямаше да са толкова доволни, ако бяха мокри и премръзнали като него.

Продължи през хола. По средата на стаята чу шум и се шмугна зад дивана. Звукът идваше от скърцането на стол някъде напред. Савидж приготви пистолета. Нямаше намерение да използва истински куршуми, затова беше приготвил газови патрони с бързодействащо приспивателно.

Чу се приглушен изстрел. Савидж изтича без да вдига излишен шум, но едновременно с това достатъчно бързо, за да успее да сграбчи пазача и най-вече оръжието му, преди то да издрънчи по мраморния под.

С чуждото узи през рамо, той внимателно изучаваше стълбището. Заизкачва се полека, като непрекъснато се оглеждаше. Най-горе спря и се залепи за стената, за да се ориентира в обстановката. Краят на сводестия коридор не се виждаше. Стаята на Рейчъл Стоун беше именно натам и Савидж беше убеден, че пред нея ще има охрана.

Пристъпи напред, за да разгледа по-добре. Отново никой.

Накрая си подаде главата и разгледа целия коридор.

Мъжът седеше в самия край и четеше вестник.

Дали и от срещуположната страна имаше човек?

Савидж пристъпи леко напред и се огледа надясно.

По-точно направи само неуспешен опит за това, защото дочу шум. От зареждане на оръжие. Имаше пазач и в дясното крило на коридора. Савидж се прицели и стреля моментално. Човекът политна назад, очите му вече губеха фокус, когато посегна към стрелата, стърчаща от гърлото му. Коленете му се подгънаха.

Савидж се молеше само зареденото оръжие да не възпроизведе изстрел, удряйки се в пода. Почти едновременно той стреля и в другата посока. Вторият пазач беше видял другаря си да залита. Почти инстинктивно беше хвърлил четивото си и посегнал за пистолета. Отчаяно се опита да се прицели, но това не му се отдаде, защото Савидж го беше ранил в лявото рамо. Очите му се обърнаха и той тупна на земята.

Мекият килим пое шума от телата. Или поне така се надяваше Савидж. Той се затича към вратата, за която Джойс Стоун му беше казала, че е на сестра й. Опита бравата; беше заключена. Подозираше, че ключалката се отваря само от тази страна. Изкърти бравата, набързо провери рамката с металния детектор и след като не откри нищо, бързо се вмъкна вътре и затвори вратата след себе си.

Спалнята беше луксозно обзаведена, но Савидж не обърна внимание на скъпите мебели, тъй като търсеше Рейчъл Стоун. Лампата светеше. Леглото не беше оправено — явно, че съвсем до скоро някой беше спал в него. Но сега стаята беше празна.

Савидж провери под леглото. Надникна зад завесите и видя решетки на прозорците, погледна под канапето и стола.