Майкъл Скот - Магьосникът

По-късно щеше да накара някой от неговото министерство да пусне на пресата информация, че са били заловени крадци, нахлули в национален паметник на културата. Към зазоряване — точно навреме за ранните сутрешни издания — щеше да бъде подаден и втори доклад, описващ как по пътя към полицейския участък отчаяните пленници са надвили стражата и са избягали. Никога повече нямаше да ги видят.

— Сега вече те пипнах, Никола Фламел.

Алхимикът застана в края на най-горното стъпало и пъхна ръце в задните джобове на износените си черни джинси.

— Мисля, че последния път, когато заяви същото, тъкмо се готвеше да нахлуеш в гробницата ми.

Потресен, Макиавели се закова на място.

— Откъде знаеш това?

Преди повече от триста години, в потайна доба той бе разбил гробницата на Никола и Пернел, търсейки доказателство, че алхимикът и жена му наистина са мъртви, и опитвайки се да разбере дали са били погребани заедно с „Книгата на Авраам Мага“. Италианецът не беше особено изненадан да открие, че и двата ковчега са пълни с камъни.

— Ние с Пери бяхме зад гърба ти и се криехме в сенките. Стояхме толкова близо, че можехме да те докоснем, когато повдигна капака на гробницата ни. Знаех, че някой ще дойде, но и през ум не ми минаваше, че ще си ти. Признавам, че бях разочарован, Николо — добави Фламел.

Белокосият мъж продължи да се изкачва по стъпалата на „Сакре Кьор“.

— Ти винаги си ме мислил за много по-добър човек, отколкото съм, Никола.

— Вярвам, че във всекиго има нещо добро — прошепна Фламел, — дори и в теб.

— Не и в мен, Алхимико, вече не, и то доста отдавна. — Макиавели спря и посочи към полицаите и тежковъоръжените мъже в черно облекло от френските специални части, които се събираха в подножието на стълбите. — Хайде. Предай се. Нищо лошо няма да ти се случи.

— Нямаш представа колко много хора са ми казвали същото — рече тъжно Никола. — И винаги са лъгали — добави той.

Гласът на Макиавели стана по-твърд:

— Можеш да се разправяш с мен или с доктор Дий. А знаеш, че английският Магьосник никога не е имал търпение.

— Има още един вариант — отвърна Фламел, като сви рамене. Тънките му устни се разтеглиха в усмивка. — Мога да не се разправям с нито един от вас. — Той се извърна наполовина, но после пак погледна към Макиавели и изражението на лицето му накара безсмъртния италианец да направи крачка назад. За миг нещо древно и неумолимо проблесна в бледите очи на алхимика, които искряха в ярко изумруденозелено. Сега гласът на Фламел беше спаднал до шепот, но въпреки това Макиавели го чуваше ясно. — Най-добре ще е ние двамата никога повече да не се срещаме.

Белокосият мъж опита да се изсмее, но смехът му излезе треперлив.

— Това звучи като заплаха… а повярвай ми, ти не си в положение да отправяш заплахи.

— Не е заплаха — каза Никола и се дръпна от горното стъпало. — Обещание е.

Хладният и влажен нощен парижки въздух внезапно се изпълни със силния аромат на ванилия и Николо Макиавели разбра, че нещо ужасно се е объркало.

Изпънала снага, със затворени очи и с прибрани към тялото ръце с обърнати навън длани, Софи Нюман си пое дълбоко дъх, мъчейки се да успокои препускащото си сърце и да остави ума си да блуждае. Когато я беше увила като мумия с превръзки от втвърден въздух, Вещицата от Ендор бе вложила в нея хилядолетно знание само за броени секунди. На момичето му се бе сторило, че главата му се издува, докато умът му се пълнеше със спомените на Вещицата. Оттогава го мъчеше главоболие, вратът му беше схванат и усещаше тъпа болка зад очите си. Преди два дни Софи беше обикновена американска тийнейджърка и главата й бе пълна с мисли за нормални ежедневни неща: домашни, училищни проекти, най-новите песни и музикални клипове, момчетата, които харесваше, телефонни номера и уеб адреси, блогове и URL 4 4 Унифициран локатор на ресурси. — Б.пр. .

А сега знаеше неща, които никой никога не биваше да узнава.

Софи Нюман притежаваше спомените на Вещицата от Ендор; знаеше всичко, което Вещицата беше виждала, всичко, което бе правила през хилядолетията. В главата й цареше хаос: смесица от мисли и желания, наблюдения, страхове и копнежи, объркана каша от странни гледки, ужасяващи образи и неразбираеми звуци. Сякаш бяха миксирали и излъчили едновременно кадри от хиляда филма. А сред тази плетеница от спомени бяха разпръснати безброй случаи, в които Вещицата бе използвала своята необикновена сила — Въздушната магия. Единственото, което трябваше да направи Софи, бе да намери момент, когато Вещицата е използвала мъгла.