Майкъл Скот - Магьосникът

Аз умирам.

Пернел също.

Магията, която ни поддържаше живи през тези шестстотин години, гасне и сега ние стареем с по една година за всеки изминал ден. Имам нужда от Сборника — „Книгата на Авраам Мага“, — за да възстановя заклинанието за безсмъртие; без него ни остава по-малко от месец живот.

Но за един месец може да се постигне много.

Дий и неговите тъмни господари държат в плен моята скъпа съпруга, те най-после са се сдобили със Сборника и знаят, че двамата с Пернел няма да оцелеем още дълго.

Ала не могат да бъдат спокойни.

Все още не разполагат с целия Сборник. Последните две страници са у нас. Освен това сигурно вече са узнали, че Софи и Джош Нюман са близнаците, описани в древната книга: легендарните близнаци с аури от сребро и злато, брат и сестра със силата да спасят света… или да го унищожат. Силите на момичето бяха пробудени и то започна да се обучава в магията на стихиите, но за съжаление не и тези на момчето.

Сега се намираме в Париж, града, където съм роден, града, където открих Сборника и започнах дългите си усилия да го преведа. Това ме отведе до откриването на Древната раса, разбули пред мен мистерията на философския камък, а накрая и върховната тайна на безсмъртието.

Обичам този град. Той крие много тайни и е дом на не един безсмъртен човек или Древен. Тук ще намеря начин да пробудя силите на Джош и да продължа обучението на Софи.

Налага се.

Заради тях самите — и заради оцеляването на човешката раса.

Из дневника на Никола Фламел, алхимик

Написано днес, събота, 2 юни

Благотворителният търг бе започнал доста след полунощ, след като галавечерята бе свършила. Вече беше почти четири сутринта и едва сега търгът наближаваше края си. Дигиталният дисплей зад водещия търга — знаменит актьор, който в продължение на много години беше изпълнявал ролята на Джеймс Бонд, показваше общ приход от над един милион евро.

— Артикул номер двеста и десет: чифт японски кабуки маски от началото на XIX век.

Трепет на вълнение мина през присъстващите в претъпканата стая. Инкрустираните с късчета нефрит маски бяха гвоздеят на търга и се очакваше да достигнат цена от над половин милион евро.

Високият слаб мъж с късо подстригана снежнобяла коса, застанал в задната част на помещението, бе готов да плати два пъти по-голяма сума.

Николо Макиавели стоеше настрани от тълпата, скръстил небрежно ръце пред гърдите си, като внимаваше да не намачка черния си копринен смокинг, шит на Савил Роу 2 2 Търговска улица в центъра на Лондон, известна и с реномираните шивашки ателиета за мъжко облекло, които се намират на нея. — Б.пр. .

Тъмносивите му очи изучаваха останалите участници в търга. Всъщност имаше само петима, за които трябваше да внимава: двама частни колекционери като самия него, един дребен европейски аристократ, известен в миналото американски филмов актьор и канадски търговец на антики. Останалите присъстващи бяха уморени, изхарчили определения си бюджет или пък не желаеха да наддават за тези леко стряскащи на вид маски.

Макиавели харесваше всякакви маски. Събираше ги от много отдавна и му бяха нужни тези двете, за да попълни своята колекция от японски театрални костюми. За последен път тези маски се бяха появили на търг през 1898 година във Виена и тогава той бе загубил при наддаването от един княз от фамилията Романови. Макиавели бе чакал търпеливо; знаеше, че те ще се появят отново, когато князът и наследниците му умрат. Той знаеше, че тогава все още ще е тук, за да ги купи — това беше едно от многото предимства на безсмъртието.

— Някой ще започне ли наддаването от сто хиляди евро?

Макиавели вдигна очи, улови погледа на водещия търга и кимна.

Онзи бе очаквал неговото предложение и също му отвърна с кимване.

— Имам предложение за сто хиляди евро от мосю Макиавели. Той винаги е бил един от най-щедрите поддръжници и спонсори на това благотворително събитие.

Аплодисменти изпълниха залата и няколко човека се обърнаха да погледнат към него, повдигайки очилата си. Николо ги удостои с любезно кимване.

— Някой дава ли сто и десет? — попита водещият.

Един от частните колекционери вдигна леко ръка.

— Сто и двайсет? — Водещият погледна отново към Макиавели, който веднага кимна.