Майкъл Скот - Магьосникът

Но кога, къде и как да го намери?

Софи се абстрахира от гласа на Фламел, който говореше на Макиавели, от киселата миризма на страх, излъчваща се от брат й, и дрънченето на мечовете на Скатах, и съсредоточи мислите си върху мъглата.

Сан Франциско често бе мъглив и тя бе виждала моста „Голдън Гейт“ да се подава от гъста като мляко мъгла. А миналата есен, когато със семейството си бе посетила катедралата „Сейнт Пол“ в Бостън, като излязоха на Тремънт Стрийт, откриха, че влажна мъгла е скрила напълно градския парк. Други спомени започнаха да се намесват: мъгла в Глазгоу, кълбяща се влажна мъгла във Виена, гъст зловонен жълт смог в Лондон.

Софи се намръщи — тя никога не бе ходила в Глазгоу, Виена или Лондон. Но Вещицата беше… а това бяха спомените на Вещицата от Ендор.

Образи, мисли и спомени — подобни на валмата от мъгла, които тя виждаше в главата си, — плуваха и се виеха. А после изведнъж се избистриха. Софи ясно си спомни как стои до една фигура, облечена в официални дрехи от XIX век. Виждаше я във въображението си: мъж с дълъг нос и високо чело, обрамчено от взела да се прошарва къдрава коса. Той седеше зад високо бюро с дебела купчина кремави листове пред себе си и топеше проста перодръжка в пълна до ръба мастилница. Отне й няколко секунди да осъзнае, че това не е някой от собствените й спомени, нито пък нещо, което е видяла по телевизията или на широкия екран. Тя си спомняше нещо, което бе направила и видяла Вещицата от Ендор. Като се обърна да разгледа по-добре фигурата, спомените на Вещицата я заляха: мъжът беше известен английски писател и тъкмо се канеше да започне работа над нова книга. Писателят вдигна очи и й се усмихна, после устните му се размърдаха, но не се чу никакъв звук. Тя се наведе над рамото му и го видя да написва думите:

„Мъгла навсякъде. Мъгла нагоре по реката… Мъгла надолу по реката…“ 5 5 Откъс (със съкращения) от началото на романа „Студеният дом“ от Чарлз Дикенс. — Б.пр. с елегантен, закръглен почерк.

Зад прозореца на кабинета на писателя гъста и непрозрачна мъгла се кълбеше като дим пред мръсното стъкло, забулвайки всичко отвън с непроницаема пелена.

И ето че под портика на „Сакре Кьор“ в Париж въздухът стана мразовит и влажен, напоен с аромата на ванилов сладолед. Белота закапа от разперените пръсти на Софи. Ефирните струйки се къдреха надолу и се събираха в краката й. А зад затворените си очи тя гледаше как писателят топва перото в мастилницата и продължава.

„Мъгла, процеждаща се… мъгла, стелеща се… мъгла, капеща… мъгла в очите и гърлата…“

Гъстата бяла мъгла се лееше от пръстите на Софи и се разпростираше по каменните плочи, влачейки се като гъст пушек или издигайки се на дебели като въжета или тънки като паяжина струйки. Като се виеше и диплеше, тя премина между краката на Фламел и се затъркаля надолу по стълбите, ставайки по-голяма, по-гъста и по-тъмна.

Николо гледаше как мъглата се стича надолу по стълбите на „Сакре Кьор“ като мръсно мляко, как се сгъстява и нараства и в този момент разбра, че Фламел ще му се изплъзне. Докато го наближи, мъглата вече стигаше до гърдите му, влажна и с аромат на ванилия. Той вдиша дълбоко, разпознавайки мириса на магия.

— Забележително — каза Макиавели, но мъглата заглуши гласа му и притъпи грижливо отработеното френско произношение, разкривайки по-грубия италиански акцент под него.

— Остави ни на мира — прокънтя гласът на Фламел от мъглата.

— Това ми звучи като нова заплаха, Никола. Повярвай ми, нямаш никаква представа какви сили са се събрали в момента срещу теб. Евтините ти фокуси няма да те спасят. — Николо извади телефона си и натисна един номер за бързо набиране.

— Атакувайте! Атакувайте веднага! — Още докато говореше, той се заизкачва тичешком, движейки се безшумно със своите скъпи обувки с гьонени подметки, а в това време далече долу се чу тропотът на ботуши по камъка, щом събраните полицаи се втурнаха нагоре по стълбите.

— Оцелявал съм много дълго време. — Гласът на Фламел не идваше оттам, откъдето Макиавели очакваше. Той спря и взе да се обръща наляво-надясно, като се мъчеше да различи някакъв силует в мъглата.

— Светът се е променил, Никола — рече италианецът. — А ти — не. В Америка може и да ни се изплъзваше, но тук, в Европа, има прекалено много Древни, прекалено много безсмъртни хора, които те познават. Няма да успееш да останеш скрит задълго. Ще те намерим.

Макиавели изкачи на бегом последните няколко стъпала, които го отведоха право до входа на църквата. Там нямаше мъгла. Неестествената мъгла започваше от най-горното стъпало и се спускаше надолу, така че църквата сякаш плуваше като остров в море от облаци. Още преди да влезе тичешком в базиликата, италианецът знаеше, че няма да ги намери там: Фламел, Скатах и близнаците се бяха измъкнали.