Мери Кларк - Къщата

Телефонните сметки не бяха много големи. Нат знаеше номера на Тина, но нямаше отбелязан нито един разговор, проведен с този телефон през трите месеца, откакто Вивиан и Скот се бяха оженили.

Нат разполагаше и с телефонния номер на адвоката на Вивиан. Никой не беше разговарял и с него през тези три месеца.

Банковите сметки обаче бяха доста интересни.

Вивиан имаше само една текуща сметка в местната банка и тя не включваше името на съпруга й. Ако Коуви разполагаше с някакви средства, той не ги беше вложил тук. Ако е бил зависим от нея за пари, тя му ги е давала на части. Естествено, добрият адвокат би оспорил факта, че липсата на документи в къщата доказва твърдението на Коуви за неосведомеността му относно размера на наследството на Вивиан.

Семейство Карпентър му казаха, че в къщата няма снимки на дъщеря им. Никълс ги откри в гостната. Коуви беше приготвил кутия, в която да ги сложи, за да ги върне на родителите й. Не беше включил снимките, където бяха двамата. Макар и неохотно, Нат призна пред себе си, че това показва известна тактичност.

От друга страна, общите снимки на Коуви и Вивиан бяха захвърлени на дъното на един шкаф. Едва ли мястото е подходящо за сантиментални спомени, помисли си Нат.

Дрехите на Вивиан бяха подредени грижливо в скъпите й куфари. Нат се чудеше коя ли ще е приемницата. Във всеки случай не и Тина. Тя беше прекалено едра за тях. Беше готов да се обзаложи, че ще отидат в оказион.

Не се надяваше да попаднат на смарагдовия пръстен. Дори и да го беше взел, Коуви не би бил чак толкова глупав, че да го държи някъде, където можеше да бъде намерен. Очевидно Вивиан не си е падала по бижутата. Намериха само годежния й пръстен, няколко верижки, гривни и обици в малка кутийка в спалнята. Нищо, дори и годежният пръстен, нямаше голяма стойност.

Нат реши сам да огледа гаража. Беше солидна постройка, залепена за къщата, в която имаше две клетки. На лавиците в дъното бяха наредени принадлежности за подводен спорт и риболов, хладилна чанта, инструменти — обичайните за подобно място вещи. Водолазният костюм, в който беше облечена Вивиан, когато откриха тялото й, все още не беше върнат, защото беше нужен за следствието.

Коуви и Вивиан имаха само една кола — от последните модели беемве. Нат знаеше, че тя е била на името на Вивиан. Колкото повече гледаше този следобед, толкова повече си мислеше за отвращението на майка му, когато преди години по-голямата й сестра се омъжи. „Джейн работи дълги години за всяка вещ, която притежава — фучеше тя. — Какво намери у този нещастен търтей? Когато сключиха брак, той имаше само един чифт бельо.“

На Нат му се струваше, че Коуви не е имал кой знае колко повече имущество преди брака си с Вивиан.

Изведнъж очите му светнаха. Нямаше никакви признаци от беемвето да тече масло, а и не беше забелязал мазни петна по алеята.

Чудеше се кой е паркирал тук, при това неведнъж, а много пъти, и защо колата на госта е трябвало да бъде вкарвана в гаража. Едната от причините, естествено, би могла да е, че не е желаел никой да знае за посещенията му в къщата.

Нат реши, че веднага трябва да провери дали от колата на Тина не тече масло.

Деб Куган се чувстваше отлично. Обикновено сама измиваше късата си къдрава коса, изсушаваше я с кърпата и после отиваше да я подстрижат в малкия фризьорски салон на другия край на града. Посещаваше го веднъж на месец и половина. Досега не беше идвала в „Тресис“, най-реномирания фризьорски салон в Чатам.

Беше спокойна, с удоволствие разглеждаше боядисания в розово и бяло интериор на модния салон, наслаждаваше се на миенето на косата, включващо масаж на шията, на процедурата, чиято цел беше да изпъстри със златисти кичури светлокестенявата й коса, на маникюра и на педикюра, който за първи път й правеха. С чувството, че е неин граждански дълг да поприказва с колкото се може повече служителки от салона, тя реши да се подложи на всички тези манипулации.

Опасението й, че жените, работещи в салона, може би няма да искат да говорят, изчезна моментално. Всички бяха възбудени от новината, че Скот Коуви вероятно ще бъде заподозрян в убийството на жена си.

За Деб не беше трудно да накара Бет, която й изми косата, да си развърже езика за покойната Вивиан Карпентър Коуви, но научи само, че едва не припаднала, когато разбрала колко пари има.

— На мен никога не ми даваше бакшиш, а на фризьорката — символичен. Ако близо до ухото й попаднеше една капка вода, крещеше, че тъпанчетата й са много чувствителни. Питам ви, колко чувствителни могат да бъдат едни тъпанчета? Постоянно се фукаше, че се учи да става леководолаз.