Мери Кларк - Къщата

След час се позвъни. Отиде до вратата и я отвори. На прага бяха застанали петима-шестима мъже с мрачни лица. Скот позна само един от тях — детектива от Чатам, който вече го беше разпитвал.

Замаян, видя, че пред очите му размахаха лист хартия, а после до съзнанието му стигнаха страшните думи:

— Имаме заповед за обиск.

Помили остави Адам на летището и се върна вкъщи в два без петнайсет. Когато отвори вратата, телефонът звънеше и тя изтича да отговори, стискайки Хана с едната си ръка.

Беше майка й, обаждаше се от Ирландия. След като радостно си размениха поздрави, Помили се опита да я успокои.

— Какво те кара да смяташ, че нещо не е наред, мамо? Какви са тия налудничави страхове? Бебка се чувства прекрасно… Прекарваме много приятно… Къщата, която наехме, е направо бижу… Чудим се дали да не я купим… Времето е идеално… Разкажи ми за Ирландия. Харесва ли ти маршрутът, който ви начертах? — Беше ходила в Ирландия пет-шест пъти в командировка, за да пише материали за страната, и помогна на майка си да планира пътуването. Стана й приятно, че е много доволна. — А Филис и Джак как се чувстват?

— Прекрасно — отвърна майка й. После сниши глас и добави: — Излишно е да ти казвам, че Фил твърдо е решила да проследи родословното си дърво. Трябваше да останем два дни в Бойл, докато тя се ровеше в старите документи на графството. Но отбеляза една точка. Откри фермата на прадядо си в Балимът.

— Никога не съм се съмнявала, че ще успее — засмя се Помили и се опита да накара Хана да погука и да се посмее на баба си. Преди да завърши разговора, отново увери майка си, че няма и следа от пристъпите на стреса. — Не мислиш ли, че би било хубаво, ако беше истина? — тъжно попита тя Хана, след като затвори телефона.

След няколко минути пристигна Ейми. Помили я поздрави сдържано. Знаеше, че момичето е достатъчно умно, за да усети промяната в отношението й.

Докато Ейми слагаше Хана в количката и се канеше да я изведе навън, Помили се залови с папките на мисис Спрейг. Една от бележките, които Фийби Спрейг беше направила на ръка, я заинтригува. След данните за размерите на постройката, имената на хората, чиято задача е била да „доставят дървения материал и да изградят къщата“, както и да „купят допълнителните неща, необходими за довършването й“, мисис Спрейг беше написала: „Никвенум“ (къщата „Помни“) е била много по-голяма от църквата, което вероятно е предизвикало сериозно недоволство в града. Хората несъмнено са били склонни да приемат за вярно най-лошото по отношение на Мехитабел Фриман.

После, вероятно по-късно, Фийби беше добавила „Тобаяс Найт“ и бе сложила въпросителен знак след името.

Майсторът. Помили се чудеше какво не е било ясно на Фийби за него.

Малко преди три часа се обади Скот Коуви и развълнувано попита за Адам. Уведоми я, че полицаите са пристигнали в къщата му със заповед за обиск. Искаше да разбере дали не може да направи нещо, за да ги спре.

Сутринта Адам се помъчи да ви открие отвърна Помили и му даде номера на мъжа си в нюйоркската кантора. — Сигурна съм, че след като съдията издаде заповед, никой адвокат няма право да я отмени, но по време на заседанията може да внесе възражение срещу нея. — После тихо добави: — Страшно съжалявам, Скот.

Джан Пейли пристигна точно в четири. Когато посрещна достолепната възрастна жена, Помили вече се чувстваше спокойна и уверена.

— Много ви благодаря, че сте извършили тези проучвания вместо мен — отбеляза тя.

— Няма защо. Когато двамата с Том започнахме да проявяваме интерес към къщата, често разговаряхме с Фийби Спрейг за нея. Тя беше завладяна от историята на клетата Мехитабел. Радвам се, че Хенри ви е дал архива й. — Джан обърна очи към масата, усмихна се, като видя купчината папки, и добави: — Виждам, че сте се захванали да ги преглеждате.

Помили погледна към Ейми и бебето, сложи чайника на печката и постави чашите, захарта и млякото на края на масата.

— Не знам дали ще ми повярвате, че имам компютър и принтер в библиотеката. Нещо в тази кухня обаче, или може би по-правилно би било да я нарека „бърлогата“, е толкова предразполагащо, че съм най-щастлива, когато работя тук.

Джан Пейли кимна разбиращо и прокара ръка по полицата на масивната камина.

— Чувствам, че изцяло сте се потопили в атмосферата на къщата. Преди много години кухнята била единственото помещение, в което са живели хората. Зимите били мразовити. Членовете на семейството нощували в спалните, затрупани с планини от юргани, а на сутринта веднага слизали тук. И помислете си само, когато имали тържество вкъщи, независимо с колко стаи разполагали, гостите им се събирали в „бърлогата“. Принципът е същият — топлина, храна и живот. — Тя посочи към вратата на килера и продължи: — А в тази стая жените раждали, тук лежали болните, докато оздравеят или умрат. И това не е лишено от смисъл, защото топлината от огнището прониквала и там.