Мери Кларк - Къщата

И още нещо. Адвокатът на Вивиан, подготвил новото завещание на Вивиан след брака й с Коуви. Струваше си да се срещне с него.

Телефонът иззвъня. Беше Деб.

— Слушах новините — заяви тя. — Съобщиха, че започва разследване по смъртта на Вивиан Карпентър. Очакваше ли подобно нещо?

— Току-що научих за него.

Той й разказа накратко за срещата си с Франк Шей и за действията, които възнамерява да предприеме. Отдавна се беше убедил, че Деб е идеален резонатор на думите му.

— Идеята за телефонните сметки е добра — отбеляза Деб. — Обзалагам се, че не е толкова тъп, за да се обажда от къщи в апартамента на приятелката си. Но ти ми спомена, че Тина е сервитьорка в „Уейсайд“. Разговорите с ресторанта няма да са регистрирани, но можеш да попиташ дали са й се обаждали често, докато е била на работа, и кой я е търсел, ако, разбира се, е споделяла с някого.

— Много умно — отвърна с възхищение Нат. — Вече съм успял да те накарам да мислиш като ченге.

— Това можеше да ми го спестиш. Но се сетих още нещо. Иди във фризьорския салон на Вивиан. Тези места са развъдници на клюки. Или май ще е по-добре аз да започна да ходя там. Не е изключено да чуя някоя и друга подробност. Каза ми, че е посещавала „Тресис“, нали?

— Да.

— Ще си запиша час за днес следобед.

— Наистина ли само служебно?

— Не. Отдавна се каня да си направя светли кичури в косата. Работят добре, но услугите им са скъпи. При сегашното стечение на обстоятелствата няма да ми е съвестно. Довиждане, скъпи.

След като Адам попита Помили защо не иска Ейми да разбере, че е била на „вдовишката площадка“, повече не разговаряха, а лежаха нещастни един до друг, без да се докосват, осъзнавайки, че и двамата са будни. Точно преди да се съмне, Помили отиде да погледне бебето. Хана спеше спокойно, завита с одеялцето.

На слабата светлина на нощната лампа Помили се надвеси над креватчето, попивайки жадно изящните дребни черти, малкото носле, меките устнички, ресниците, които хвърляха сенки върху пълните бузки, кичурчетата златиста коса, която беше започнала да се къдри около лицето на бебето.

Не мога да се закълна, че не съм била на „вдовишката площадка“, мислеше си тя. Сигурна съм обаче, че никога няма да пренебрегна, да забравя или да причиня зло на Хана. Трябва да се опитам да разбера загрижеността на Адам, но на него би следвало да му стане ясно, че няма да позволя бавачката да докладва на старата му приятелка Елейн.

След като взе решението, й стана по-леко. Върна се в леглото и когато Адам протегна ръце да я прегърне, тя не се отдръпна.

В осем часа Адам отиде да купи кифли и вестници. Докато закусваха и пиеха кафе, Помили усещаше, че и двамата се мъчат да отстранят и последните следи от напрежението, появило се между тях. Знаеше, че следобед, когато Адам замине за Ню Йорк, и той, и тя ще се тормозят заради скандала.

Адам й подаде един вестник.

— Сигурен ли си, че държиш да започнеш с „Ню Йорк Таймс“? — усмихнато го попита Помили.

— Вероятно.

— Добре. — Тя отвори първата част на „Кейп Код Таймс“. След малко възкликна и му подаде вестника: — О, боже, погледни!

Адам прегледа набързо статията, която му посочи Помили, и подскочи.

— По дяволите! Те наистина са го взели под прицел. Навярно върху областния прокурор се оказва голям натиск да представи случая на съдебните заседатели.

— Горкият Скот! Смяташ ли, че съществува някаква възможност да го подведат под съдебна отговорност?

— Мисля, че семейство Карпентър са жадни за мъст и имат голяма власт. Трябва да поговоря със Скот.

На Хана й беше омръзнало да стои в кошарката. Помили я взе на ръце, сложи я в скута си и й даде да дъвче твърда кифла.

— Приятно е, нали? — попита я Помили. — Според мен две зъбчета вече са готови да поникнат.

Адам държеше слушалката.

— Коуви не си е вкъщи и телефонният му секретар не е включен. Би трябвало да разбере, че е важно да държи връзка с мен. Сигурно е прочел вестника.

— Освен ако не е отишъл за риба рано сутринта — предположи Помили.

— Е, ако е така, надявам се, че полицаите няма да намерят нищо интересно в къщата му. Обзалагам се, че още днес някой ще подпише заповед за обиск. — Той тресна слушалката и извика: — По дяволите! — После поклати глава и се приближи до Помили. — За съжаление ми се налага на всяка цена да замина за Ню Йорк. Не мога да направя нищо, преди да ми се обади Коуви, ето защо не бива да си губим времето. Момичета, съгласни ли сте да отидем на плаж?