Мери Кларк - Къщата

За миг очите й светнаха и тя с мъка преглътна сълзите, които изпълниха очите й.

— Надявам се, че ще се решите да купите къщата. От нея ще стане прекрасно жилище, а вие имате усет към домашния уют.

— Мисля, че сте права — съгласи се Помили.

На езика й беше да каже на тази интелигентна, състрадателна жена за необяснимото присъствие на женската фигура на „вдовишката площадка“, за преместването на Хана от креватчето й в люлката и за шума от влака, който сякаш прелетя през къщата, но не беше в състояние да го направи. Не желаеше никой да я гледа така, сякаш преценява доколко е с всичкия си.

Отправи се към печката, защото чайникът вече свиреше, наля гореща вода в каната, за да я затопли, пресегна се и взе кутията с чая.

— Знаете как се приготвя чай — отбеляза Джан Пейли.

— Да. Имах чувството, че баба ми ще получи удар, ако види някой да използва чай в торбички. Твърдеше, че ирландците и англичаните винаги са умеели да приготвят хубав чай.

— Някогашните мореплаватели обикновено са превозвали и чай — отбеляза Джан Пейли. Докато отпиваха от чашите си и похапваха сладки, Джан отвори голямата чанта, която висеше на рамото й. — Казах ви, че съм открила интересни материали за капитан Андрю Фриман. — Тя извади кафяв плик и го подаде на Помили. — Хрумна ми нещо. Майката на капитан Фриман е била Никърсън по баща. После клоновете на рода започнали да изписват фамилията различно: Никърсън, Никълсън, Никълс. Съпругът ви има ли родословна връзка с първия Уилям Никърсън?

— Нямам представа. Знам само, че прадедите му са се заселили тук в началото на седемнайсети век. Адам никога не е проявявал особен интерес към родословието си.

— Е, ако решите да купите къщата, може би ще му стане интересно. Нищо чудно да се окаже, че капитан Фриман е братовчед на прадедите му. — Джан наблюдаваше Помили, която бързо изчете материала от библиотеката в Брустър. — Голямата изненада, която ви обещах, е на последната страница.

— Чудесно! — възкликна Помили и взе една от папките на масата. — Ето част от материалите, които вече съм отсяла от архива на мисис Спрейг. Бих искала да ги погледнете.

Когато отгърна на последната страница от папката, Джан Пейли възкликна от разочарование:

— О, вие вече разполагате с портрета на капитана! Смятах, че ще ви зарадвам, като ви го предоставя.

Помили усети как устата й пресъхна.

Джан беше вперила очи в скицата, която Помили сама бе нарисувала, представяйки си зрелия капитан Андрю Фриман, който беше герой от новата книжка за Дейвид.

Помили се взря в донесения от Джан портрет на капитан Андрю Фриман на щурвала на шхуната му.

Лицето на двете рисунки беше съвършено еднакво.

Скот Коуви изнесе една бира на терасата, докато полицаите и детективите претърсваха къщата му. Седеше мрачен, с гръб към дома на семейство Спрейг. Не му се искаше да гледа как Хенри наблюдава това, което сам бе предизвикал. Ако съседът му не беше споменал името на Тина, сега ченгетата нямаше да бъдат тук. Скот не можеше да си избие от главата тази мисъл.

После опита да се успокои. Нямаше защо да се притеснява. Какво очакваха да открият? Колкото и усърдно да ровеха, в къщата нямаше нищо, което да докаже, че е виновен.

Адам Никълс го предупреди, че не бива да се мести, преди да се изясни всичко около смъртта и завещанието на Вив, но Скот вече мразеше къщата, както и Кейп Код. Знаеше, че ако остане тук, винаги ще го сочат с пръст.

Миналата зима работи в администрацията на един театър в Бока Рейтън, Флорида. Мястото му хареса и сега възнамеряваше да си купи там къща, след като нещата се уредят. Може би щеше да купи и театъра, вместо да основава нова трупа на Кейп Код, както беше решила да постъпи Вив.

Мисли за бъдещето, каза си той. Не разполагат с никакви улики. Всичко е само подозрения, завист и злоба. Нито една дума не би прозвучала правдоподобно в съда.

— Къщата е чиста — каза на Нат Куган един от следователите на областния прокурор.

— Дори е прекалено чиста — рязко му отвърна Нат, който продължаваше да преглежда бюрото. Личната кореспонденция се състоеше от писма, адресирани до Вивиан, поздравления от приятели за сватбата й, картички от братовчеди, пътували из Европа.

Имаше и малка купчинка от сметки, на които беше отбелязано, че са платени. Никаква ипотека, никакви кредитни карти, нито пък вноски за изплащане на заеми или на коли. Сигурността опростява нещата, помисли си Нат, а също така помага на човек да бъде гъвкав, не го обвързва с нищо.