Мери Кларк - Къщата

— Да, разбира се. Ей сега ще се приготвим.

Помили беше облечена в памучна рокля на цветя.

— Изглеждаш на осемнайсет години — отбеляза Адам. Погали я по косата и сложи ръка на бузата й. — Вие сте ужасно красива дама, Помили Маккарти Никълс!

Сърцето на Помили трепна. Един от хубавите моменти, помисли си тя, от онези, които смятах за нещо нормално. Толкова много го обичам.

Изведнъж Адам попита:

— В колко часа ще дойде Ейми?

Беше решила тази сутрин да му каже, че днес Ейми ще бъде за последен път при тях, но не искаше да му даде повод за нов скандал. Не точно сега.

— Помолих я да дойде към два — отвърна тя, като се опитваше да запази спокойствие. — След като се върна от летището, ще поработя върху книгата. О, забравих да ти кажа, че Джан Пейли е попаднала на някои интересни факти за капитан Андрю Фриман. Ще намине към четири.

— Чудесно! — възкликна Адам и я погали по главата. Помили знаеше, че тази радост е породена от желанието му да бъде заобиколена от хора.

Дано не ми предложи да поканя Джан да преспи при мен, с горчивина си помисли тя, стискайки бебето. После свали ръката на Адам от косата си и стана.

Скот Коуви си даде сметка колко много го е разстроила срещата с Адам предишния ден чак когато изкара моторницата рано сутринта във вторник. Говореше се, че уловът ще е добър в Санди Пойнт. В шест часа, когато слънцето изгря, той вече беше пуснал котва на мястото, където се очакваше да се появи рибата.

Докато седеше мълчаливо и държеше въдицата, Скот се помъчи да разсъждава върху предупрежденията, отправени му от Адам Никълс. Адам също спомена, че ще поиска разследване за „провиненията“, които може би е имал в миналото си Скот.

Сети се, че от пет години не е разговарял с баща си и втората си майка. Вината не е моя, помисли си той. Преместиха се да живеят в Сан Матео — нейното семейство е оттам. Когато отида при тях, няма къде да преспя. Но може би щяха да му зададат въпроса защо родителите му не са били поканени нито на сватбеното тържество, нито на погребалната церемония. Реши да се обади на баща си и да го помоли да му помогне с правдоподобно обяснение.

Беше един от няколкото поредни приятни августовски дни с ниска влажност. На хоризонта се виждаха множество лодки — сред тях имаше и яхти.

Вивиан искаше платноходка. „Купих тази, за да се науча сама да управлявам лодка — обясни му тя. — Ето защо я нарекох «Играчката на Вив».“

Плавайки с моторницата, на която беше написано това име, Скот се почувства потиснат. Сутринта, когато се приближаваше към пристанището, забеляза няколко души, които я разглеждаха и тихо разговаряха. Несъмнено обсъждаха удавянето.

След като отмине всичко, щеше да промени името. Не, още по-добре би било да я продаде.

Рязко накланяне на въдицата го върна към настоящето. Беше се хванала голяма риба.

След двайсет минути на палубата бясно се мяташе сребристо тяло, което тежеше петнайсетина кила.

По челото на Скот течеше пот, докато наблюдаваше предсмъртната й борба. После почувства отвращение, преряза кордата, успя да хване подскачащата риба и я хвърли обратно във водата. Реши, че днес няма желание да се занимава с риболов, и насочи лодката към брега.

Хрумна му да отиде да обядва в ресторантчето на Кланси в Дениспорт. Заведението беше приятно и оживено, а той изпитваше нужда да бъде в компанията на много хора. Седна на бара и си поръча бира и хамбургер. Няколко пъти забеляза погледите, които хората му отправяха.

Когато столчетата до него се освободиха, към бара приближиха две привлекателни жени. Настаниха се и тутакси завързаха разговор: обясниха му, че са за първи път на Кейп Код, и го помолиха да им посочи местата, където биха могли да се забавляват.

Скот глътна последния залък от хамбургера си.

— Намирате се в едно от най-добрите — отвърна любезно той и поиска сметката.

Само това ми липсва, каза си Скот. С моя късмет нищо чудно Спрейг да се появи и да ме види, че си говоря с някакви момичета.

Поне тази вечер щеше да се отпусне. Елейн Аткинс и годеникът й го поканиха на вечеря в „Каптънс Тейбъл“ в Хаянис. Там щеше да бъде и Помили Никълс, а тя се държеше страшно любезно с него.

На път към къщи реши да си купи вестник. Хвърли го на задната седалка и го отвори чак когато се прибра. И тогава видя заглавието на първата страница: СЕМЕЙСТВО КАРПЕНТЪР ИСКА ОТГОВОР.

— Боже мой! — извика той и хукна към телефона. Набра номера на Адам Никълс, но никой не вдигна слушалката.