Мери Кларк - Къщата

Майка й изсъскваше: „Името му е Роджър!“, но устните й се разпъваха в усмивка, когато посягаше към слушалката. Джак размахваше ръце, имитирайки Станли Биймиш, който притежаваше способността да лети.

Роджър не се задържа дълго като техен потенциален втори баща. Беше приятен човек, помисли си Помили. Кой знае, мама навярно щеше да е много по-щастлива, ако беше премислила, преди да заяви на Роджър, че бракът им е невъзможен. Може би ще ми се удаде възможност да си поговоря с Ейми. Нищо чудно да й помогна да приеме факта по-лесно и да се отпусне.

— Време е да слагаме престолонаследницата да спи — заяви Помили. — Направила съм ти списък на телефонните номера, на които при нужда да позвъниш — полиция, пожар, бърза помощ. Включила съм и номера на Елейн.

— Него го знам. — Ейми се изправи. — Може ли да взема Хана на ръце?

— Естествено, това е добра идея.

Докато държеше бебето, Ейми сякаш се чувстваше по-уверена в себе си.

— Изглеждате страхотно шик, мисис Никълс! — възкликна тя.

— Благодаря ти. — Помили усети, че й стана много приятно от комплимента.

Предстоящата среща с приятелите на Адам я беше изнервила. Не притежаваше удивителната красота на моделите, с които той се движеше, преди да се оженят, а Помили знаеше, че е идвал с някои от тях на Кейп Код. Но по-важно беше, че сигурно са я обсъждали. Всички знаеха историята й. Съпругата на Адам, която беше прекарала колата през релсите, без да види светлините, предупреждаващи за пристигащия влак, и бе станала причина за смъртта на сина му. Съпругата на Адам, която миналото лято не беше с него на Кейп Код.

Е, добре, явно доста ще ме оглеждат, помисли си тя. След като не се хареса в няколко тоалета, реши да облече копринен гащеризон в електрик с колан от същия цвят, усукан с бели ленти, и да обуе бели сандали.

— Защо не се опитаме да сложим Хана да спи, преди да изляза? — Помили тръгна напред по стълбите. — Телевизорът е в предната гостна. Моля те, пусни интеркома силно и я поглеждай през половин час. Царица е в изритване на одеялото. Жената, която чисти, изпра и двете й торби за спане, а сушилнята все още не е монтирана.

— Кари Бел. Тя ли чисти?

— Не, името на жената е Хилди. Ще идва веднъж седмично. Защо?

Бяха се изкачили по стълбите. Помили се обърна и погледна Ейми. Момичето се изчерви.

— Просто питам. Извинете. Предполагах, че Елейн ще ви изпрати друга жена, която да върши тази работа.

Помили взе Хана от ръцете на Ейми.

— Баща й ще иска да й каже лека нощ.

Помили влезе в спалнята. Адам тъкмо си обличаше тъмносиньото ленено спортно сако.

— Една от по-младите ти обожателки би желала да ти отдаде почит — заяви Помили.

Адам целуна Хана.

— Не създавай проблеми на Ейми, сладурче.

Нежността, изписана по лицето му, беше в контраст с назидателния тон. Помили почувства как й се сви сърцето. Адам беше луд по Боби. Ако нещо се случеше с Хана…

Гневно си зададе въпроса: Защо непрекъснато си го мислиш? Направи усилие гласът й да прозвучи закачливо:

— Дъщеря ти смята, че изглеждаш страхотно. Иска да знае дали се гласиш заради старите си гаджета.

— Не — погледна я похотливо Адам. — Аз имам само едно гадже. Всъщност — поправи се той, — две. Хана, предай на майка си, че изглежда много секси. Не бих я заменил в леглото с никоя друга.

Помили се засмя и отнесе бебето в детската стая. Ейми стоеше до креватчето с наклонена на една страна глава, сякаш заслушана в нещо.

— Не се ли чувствате странно, когато сте в тази стая, мисис Никълс?

— Какво искаш да кажеш?

— Извинете. Не съм сигурна какво искам да кажа. — Ейми изглеждаше смутена. — Моля ви, не ми обръщайте внимание. Държа се глупаво. Пожелавам ви приятно прекарване. Обещавам ви, че ще се погрижа всичко да е наред с Хана. Ако възникне някакъв проблем, веднага ще се обадя. Освен това къщата на Елейн е на по-малко от две мили оттук.

Помили спря за миг. Нима имаше нещо странно в стаята на бебето? Самата тя не беше ли го усетила? После поклати глава, ядосана от собствената си глупост, сложи Хана в креватчето и й пъхна биберона в устата, за да не й даде време да протестира.

Елейн живееше близо до заведението „Чатам Барс“ в малка къща, построена на калкан през 1780 година. С времето я бяха разширявали и преустройвали и сега се съчетаваше приятно с по-внушителните си съседки.

В седем часа тя направи бърз преглед на обстановката. Къщата светеше. Кърпите за гостите бяха в банята, виното беше изстудено, а масата — красиво подредена. Направи сама салатата от омари, дълго и изтощително занимание. Останалите ястия й доставиха от специалната служба за уреждане на тържества. Очакваше да дойдат двайсет души и беше наела един мъж да сервира храната, а друг — напитките.