Мери Кларк - Вик в нощта

— Ерих, чувствам се така объркана. Не зная вече какво е това действителност. Дори и преди да се случи онова с бебето. Сега трябва да се махна оттук. Ще взема с мен и момичетата.

— Джени, невъзможно е! Твърде разстроена си. Заради себе си, заради децата ни не можеш да останеш сама с тях. И не забравяй! Те законно носят името Крюгер. Колкото са твои деца, толкова са и мои.

— Аз съм рождената им майка и техният пазител.

— Джени, искам едно да запомниш — пред закона аз имам толкова права над тях, колкото и ти. Дори повече от теб. Повярвай ми, че ако се опиташ да ме напуснеш, ще се отнеса до съда. Мислиш ли, че който и да е съд ще ти ги даде, след като си спечели такава репутация в обществото?

— Но те са мои! Бебето беше твое и ти даже не му даде името си. Момичетата са мои и ти ги искаш. Защо?

— Защото искам теб. Независимо какво си сторила, колко си болна — искам те! Каролайн също поиска да си тръгне, да ме напусне. Но теб познавам добре. Ти никога няма да оставиш децата си. Затова ще останем всички заедно. Ще започнем нов живот. Тази вечер ще се върна при теб.

— Не.

— Нямаш друг избор. Ще забравим миналото. Никога няма да спомена пред теб нищо за бебето. Ще ти помагам, ако отново започнеш да се разхождаш в съня си. Ще се грижа за теб. Дръзнат ли да разследват смъртта на бебето, ще наема адвокат.

Той я дърпаше за ръка. Безпомощна, тя му позволи да я замъкне нагоре по стълбите.

— Утре спалнята ни ще бъде както преди. Ще си представим, че бебето никога не се е раждало.

В спалнята той отвори най-долния шкаф на гардероба. Тя разбра какво търсеше Ерих. Нощницата на майка си.

— Облечи я заради мен, Джени. Толкова отдавна не си го правила.

— Не мога. — Беше уплашена. Очите му бяха толкова странни.

Джени не познаваше този мъж, който й говореше, че в очите на хората тя е убийца, който я караше да забрави детето, погребано само преди часове.

— Да, можеш. Сега си толкова отслабнала. Прекрасна си, Джени!

Тя взе от него нощницата и отиде в банята. Облече я. Нощницата отново й ставаше. Погледна се в огледалото. Чак сега разбра защо хората мислеха, че е копие на Каролайн.

Очите й излъчваха болка и тъга като тези на жената от картината.

Сутринта Ерих стана тихо от леглото и започна да се движи на пръсти из стаята.

— Будна съм — обади се Джени. Беше шест часът, времето, когато хранеше бебето.

— Мила, опитай се да поспиш.

Той обличаше дебелия си пуловер за ски.

— Тръгвам за хижата. Трябва да свърша картината за изложбата в Хюстън. Ще заминем заедно, скъпа, ние двамата и момичетата. Ще прекараме чудесно.

Той приседна до нея.

— О, Джени, обичам те! Тя се стресна.

— Кажи ми, че ме обичаш, Джени!

— Обичам те, Ерих — отвърна като по навик.

Сутринта беше ясна. Друг път по това време и след закуска облаците закриваха небето. Въздухът навън беше резливо студен. Нещо предсказваше буря в природата.

Облече децата за разходка. Елза сваляше надолу коледното дърво и Джени начупи клончета от него.

— Мамо, какво ще правиш с тях? — попита я Бет.

— Ще ги сложа на гроба на бебето.

— Мамо, моля те, не бъди толкова тъжна — проплака Бет.

— Ще се помъча, Мишлето ми.

„Поне да можех да чувствам нещо. Всичко у мен е така празно, ужасно празно!“

На връщане от гробището тя видя Клайд, който караше колата по селския път. Изчака го, за да разбере как е Руни.

— Няма да я пускат у дома известно време — рече й Клайд. — Правят й пълни изследвания и вероятно ще я оставят в специална болница за седмица-две. Откакто вие дойдохте, Руни е много по-добре отпреди. По-рано винаги се страхуваше да напуска фермата, да не би да пропусне пристигането на Ардън, ако реши изведнъж да си дойде. Но после здравето й отново се влоши. И ето сега…

Клайд спря. Адамовата му ябълка се задвижи надолу, очите му се напълниха със сълзи.

— Знаете ли, мисис Крюгер, това, което Тина каза, се разчу. Шерифът разговарял с Руни. Взел една кукла със себе си и питал Руни как Каролайн си е слагала ръцете върху лицето на бебето и как Тина е казала, че онази дама от картината е пипала бебето. Не ми стига умът какво е решил да прави.

„А на мен ми стига — каза си Джени. — Ерих ще излезе прав. Емили вече е пуснала слуха в града.“

Три дни по-късно се яви и шерифът Гъндърсън.

— Мисис Крюгер, задължен съм да ви съобщя какви слухове се носят за вас сред хората. Налага се да извадим трупа на бебето. Медиците ще му направят аутопсия.

Тя стоеше и наблюдаваше как острите лопати разравяха току-що замръзналата пръст. Отново натовариха малкия ковчег на погребалната кола. Почувства, че някой стои до нея. Беше Марк.