Мери Кларк - Вик в нощта

— Още не.

Тя постепенно се успокои. Бебето запълваше цялото й време, мислите й. В края на първия месец то започна да слабее. Детският лекар се разтревожи.

— Ще увеличим допълнителното захранване. Кърмата ти за съжаление не е калорична. Добре ли се храниш? Има ли нещо, което те тревожи? Запомни, че само спокойната майка има щастливо дете.

Джени насила се хранеше и пиеше мляко. Бебето се нахвърляше лакомо на кърмата, но изведнъж се отпускаше изморено и заспиваше. Тя сподели тревогата си с лекаря.

— Трябва да го изследваме.

Заедно с детето тя остана три дни в болницата, Спеше в съседната стая.

— Не се притеснявай за момичетата ми, Джени. Аз ще се грижа за тях — успокояваше я Ерих.

— Зная, че ще го правиш, скъпи.

Джени живееше само за мига, в който ще държи детето отново в ръцете си.

Спомни си за клетвата на Мод Икърс. „Проклето да е детето, което носиш.“ Ръцете й прегръщаха заспалото дете.

— Крие ли опасност операцията?

— Всяка операция крие рискове. Но повечето бебета ги понасят добре.

И отново се върна с детето у дома. Мъхът по главата му започна да пада. Скоро се подадоха и първите златисти косъмчета.

— Взело е твоята коса, Ерих.

— Мисля, че ще остане червенокосо като момичетата.

Беше декември. Бет и Тина започнаха да съставят списъците с коледните подаръци. Ерих постави огромна елха до печката. Момичетата непрекъснато се въртяха наоколо — помагаха му. Джени ги наблюдаваше с бебето на ръце. И през ум не й минаваше да го остави само.

— Така спи най-сладко — уверяваше тя Ерих. — Иначе трепери от студ. Кръвообращението му е слабо.

— Понякога ми се струва, че теб не те интересува нищо друго освен детето. И никой от нас… С Тина и Бет те ревнуваме. Нали, момичета?

Ерих заведе и двете да видят Дядо Коледа в търговския център на града.

— Какъв огромен списък са ми дали! — снизходително казваше Ерих. — И представи си, искат само кукли и люлки за бебета.

Люк пристигна в Минесота за празниците. На Коледа следобед той се появи заедно с Марк и Емили. Изглеждаше унил. Емил и показа на Джени една книга в кожена подвързия.

— Това е подарък от Марк. Нали е прекрасна?

Джени се досети, че Емили е очаквала годежен пръстен, а не книга.

Люк я помоли да му позволи да подържи бебето. — Красавец! — възхищаваше се той.

— Наддава на тегло — обяви радостно Джени. — Нали, Тиквичко?

— Винаги ли го наричаш Тиквичко? — попита Емили.

— Зная, че е глупаво. Но Ерих звучи прекалено сериозно за такова малко създание.

Тя се смееше. Ерих седеше студен и невъзмутим, Марк, Люк и Емили размениха погледи. Те вероятно са видели на другия ден след раждането на детето кръщелното, там е записано Кевин. А дали Ерих вече им е обяснил?

Емили побърза да наруши неловкото мълчание. Навеждайки се над бебето, тя предсказа, че ще прилича много на момичетата.

— Като Ерих ще е — светлолик и рус — усмихна се Джени. — Само след шест месеца ще имаме същински Крюгер в главата.

Джени пое малкия от ръцете на Люк.

— Ще приличаш на баща си, нали, Тиквичко?

— И аз така разправям навсякъде — чу тя гласа на Ерих. Джени почувства, че усмивката й замръзна. Наистина ли той си мисли това, което говори? Тя започна да оглежда едно по едно лицата наоколо. Емили изглеждаше объркана. Лицето на Марк — непроницаемо. По него тя като че ли прочете загриженост. Люк седеше, вперил поглед напред. Ерих се усмихваше нежно на бебето.

В себе си Джени знаеше, че Ерих не беше сменил името на детето в кръщелното.

Бебето проплака.

— Миличкото ми — обади се Джени. — Извинете ме, но трябва да… — Тя спря, после довърши тихо: — Трябва да се погрижа за Кевин.

Дълго след като бебето бе заспало, Джени стоя наведена над люлката. Тя чу, че Ерих се качва по стълбите с момичетата.

— Не будете бебето. Ще целуна от вас майка ви за лека нощ. Каква прекрасна коледна вечер!

„Не мога да живея така“ — помисли си Джени.

Когато тя слезе във всекидневната, Ерих беше поставил грижливо кутиите с подаръците под елхата. Облякъл бе новото си кадифено сако, което тя поръча за него при Дейтън. Тъмносиният цвят му отиваше — всички наситени цветове му отиваха.

— Джени, радвам се на подаръка ти. Надявам се, че и ти ще бъдеш доволна от моя. — Беше й купил палто от визон. Без да дочака отговора й, той продължи да се занимава с подаръците на децата. — Момичетата настояваха за тези люлки. А за бебето? Е, то е още много малко, за да оцени подаръка. Но порасне ли, ще се радва на плюшените животни.