Нелсън Демил - Мейдей

— Всяко забавяне е прекалено дълго — заяви Джонсън, прекъсвайки Брустър. — По-късно ще поговорим за това — сърдито рече той и махна с ръка, за да отпрати младежа. След това се обърна към останалите мъже в стаята. — Що се отнася до вас, искам да напомня на всички, че в тази работа няма място за шеги. Нито едно съобщение не трябва да се разглежда като майтап. Никога.

Брустър се обърна смутено и излезе от залата.

Джонсън замълча за момент. Доволен бе, че, ако се стигнеше до наказания, разполагаше поне с една глава, която да сложи на дръвника. Би могъл да намери още няколко. Обърна се към Милър.

— Джак, на кого си се обадил? Кой знае за това?

— Оставих на Евънс да проведе телефонните разговори.

Евънс веднага се намеси.

— Придържах се точно към инструкцията, сър. Онази за чрезвичайните произшествия.

— Значи не си звънял на пресата, нали?

— Не, сър. — Евънс облиза устни. Отворила му се бе възможност да натрупа точки в актива си и нямаше никакво намерение да я пропилява с неуместни думи или действия. И все пак бе проявил известна дързост. Пое си дълбоко дъх и се постара гласът му да прозвучи уверено. — Изпълних указанията. Но само донякъде.

Джонсън пристъпи към него.

— И какво означава това, по дяволите?

— Означава, че позвъних единствено на вас и на господин Мети от застрахователната компания Бенефишъл.

Хвърли кос поглед към Милър. Милър го изгледа с раздразнение. Евънс продължи:

— Не се обадих на другите, защото не знаехме каква всъщност е повредата. Предпочетох да не се обаждам и на представителя на компания Стратън.

Погледна Джонсън.

Лицето на Джонсън си оставаше абсолютно безизразно.

— Значи ли това, че не си предупредил президента на авиокомпанията? Нито пък отдела за връзки с обществеността?

Евънс кимна.

— Обадих се само на вас и на господин Метц.

— Защо?

— Защото в онзи момент не ми се стори наложително да звъня на всички. Помислих си, че ще е по-добре, ако ви изчакаме, сър. Знаех, че сте в ресторанта за висшия ръководен персонал. Сметнах, че е по-разумно да оставя на вас да вземете решението на кого точно да се обадите. Това не е катастрофа. Става дума за самолет, който все още е във въздуха, нали, сър? Освен това в началото смятахме, че положението не е чак толкова сериозно. Ето така разсъждавах, сър.

— Наистина ли? — Джонсън протегна ръка и взе незапалената си пура. Отново я пъхна в устата си. Изчака няколко секунди. — Добре. Добре, Евънс.

Евънс целият засия.

Джонсън вдигна поглед и заговори на всички присъстващи в залата.

— А сега ме чуйте добре. Никой да не предприема каквото и да било, преди да го е обсъдил с мен. Нищо! Разбрахте ли?

Всички кимнаха. Джонсън продължи.

— При мен остава само Милър. Всички останали се заемат с обичайните си задължения. Евънс, поемаш ръководството на целия тихоокеански сектор. Следиш всички полети с изключение на 52. Аз лично поемам Полет 52. Ако някой се интересува от него, препращайте го при мен.

Милър внезапно си даде сметка, че той най-неочаквано бе запратен в трета глуха. Бяха го понижили до младши помощник. Искаше му се да се върне на бюрото си или да избяга някъде далеч от Джонсън.

Джонсън насочи пурата си напред.

— Никой, повтарям никой, не бива да разговаря за този полет с когото и да било. Никакви телефонни разговори със съпругите и децата ви. Работното ви време се удължава за неопределен срок. С други думи, никой няма да си ходи. Извънредният труд ще ви бъде заплатен. Служителите от следващата смяна ще се явят в стаята за отдих на персонала и ще останат там до второ нареждане. Искам възможно най-малко хора да узнаят за случилото се. В момента един четиристотин и десет тонен самолет, управляван от някакъв самоук пилот, лети към крайбрежието на Калифорния с триста мъртви или сериозно ранени пътници на борда си. Не е нужно да ви обяснявам защо искам да спусна информационна завеса по случая. Ясно ли е?

Всички промърмориха някакво съгласие.

— Добре, постарайте се да обясните това и на колегите си в другата зала. Връщайте се на работа.

Диспечерите побързаха да напуснат горещата и задушна стаичка.

Евънс се позабави малко.

— Господин Джонсън, ако мога да направя още нещо…

— Ти вече направи достатъчно, Евънс. Похвална съобразителност!

Евънс се усмихна.

— Благодаря, сър.

— И ако някой друг път отново решиш да не спазваш правилата, Евънс, дано наистина да имаш основателна причина за това. В противен случай ще те изритам от тази компания. Разбра ли?