Нелсън Демил - Мейдей

Усмивката на Евънс помръкна.

— Да, сър.

Той веднага излезе.

Джонсън се обърна към Милър. — Е, ето че останахме двамата, Джак.

Милър кимна. Двамата с Джонсън се познаваха от много години. Сега, когато вече нямаха публика, Джонсън щеше да преустанови игричките и щеше да започне да разсъждава като професионалист. Сякаш за да потвърди подозренията му, Джонсън хвърли пурата в кошчето. Милър беше убеден, че той ненавижда тези пури, но запазените марки като девиза на Транс-Юнайтид и пурата на Едуард Джонсън — незапалена през последните години — се утвърждаваха с години и човек не можеше толкова лесно да се откаже от тях.

Джонсън погледна разпечатките, които все още държеше в ръка.

— Дяволска история.

— Да, така е.

— Бомба… Защо, по дяволите, някой би искал да взриви въздушен лайнер? — Той направи няколко крачки из залата. — Кажи ми, Джак, смяташ ли, че имат някакъв шанс?

Милър погледна първо видеоекрана, а след това и Джонсън.

— В началото не вярвах, че могат да успеят. Сега… вече не съм толкова сигурен. Пилотът — Бери — се справи добре със завоя. А и като си помислим, че сам е успял да поеме управлението на самолета, да се свърже с нас чрез компютърната система, да обърне самолета… ами, за това се изисква огромен кураж. А също и умения. Той притежава и двете. Прочети съобщенията отново. Този човек демонстрира завидно хладнокръвие. То прозира в смисъла на съобщенията му.

Джонсън се приближи до картата на тихоокеанския район, която висеше на стената в залата.

— Тук ли се намират в момента?

— Така смятаме. Не разполагахме с достатъчно информация. — Милър се изправи и се приближи до картата. Той посочи един друг участък. — Това е последното потвърдено местоположение на самолета. А това е възможното им местоположение, изчислено от Джери Брустър. В момента работим, за да определим новото им положение при настоящия курс. Брустър ще…

Думите му бяха прекъснати от звънеца на компютърната система. Двамата мъже погледнаха видеоекрана.

ОТ ПОЛЕТ 52: ПЕТИМАТА ОЦЕЛЕЛИ СА СЕ НАМИРАЛИ В ЗАТВОРЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ С ПОЛОЖИТЕЛНО АТМОСФЕРНО НАЛЯГАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕКОМПРЕСИЯТА. ПОВЕЧЕТО ПЪТНИЦИ СА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ, НО ВЕРОЯТНО СА ПРЕТЪРПЕЛИ НЕОБРАТИМИ МОЗЪЧНИ УВРЕЖДАНИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНИЯ КИСЛОРОДЕН ГЛАД.

Милър четеше съобщението дума по дума, но в мига, в който зърна думата необратими, разбра какво ще последва. Съобщението продължаваше.

НЯКОИ ОТ ПЪТНИЦИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СТАВАТ НЕУПРАВЛЯЕМИ. ОПИТВАТ СЕ ДА СЕ ИЗКАЧАТ ПО СТЪЛБИЩЕТО КЪМ САЛОНА И КАБИНАТА. СТЕЙН СЕ ОПИТВА ДА ИМ ПОПРЕЧИ. БЕРИ Милър вдигна поглед нагоре.

— Пресвети Боже всемогъщи!

Джонсън с все сила стовари юмрук върху бюрото пред себе си.

— Кучи син! Шибан късмет! — Той се обърна към Милър. — Възможно ли е всичко това? Може ли наистина да се случи? — Техническите познания на Джонсън бяха твърде повърхностни, но той изобщо не си правеше труда да го крие.

Джак Милър изведнъж проумя какво точно се бе случило. Бомбата бе пробила две дупки — две големи дупки — в корпуса на самолета. Дупките със сигурност бяха големи, защото в противен случай налягането е щяло да се задържи достатъчно дълго. Ако това се бе случило с някой друг от реактивните им самолети, които летяха на по-ниска височина, пътниците щяха да продължат да дишат благодарение на кислородните маски. Но на височина от шестдесет и две хиляди фута, на която летяха единствено пътническите самолети Стратън и Конкорд, внезапната и пълна декомпресия би могла наистина да причини мозъчни увреждания. Милър дори би предположил, че една такава декомпресия ще има фатални последици за пътниците, но според Бери повечето бяха оживели. Оживели. Мили Боже. Как се е случило това? Той се изправи. Краката му леко поддадоха.

— Да — тихо отвърна Милър. — Възможно е.

Джонсън погледна през стъклената стена към контролно-диспечерския център. Диспечерите и техните помощници се опитваха да прочетат новото съобщение, появило се на видеоекрана. Джонсън даде знак на Милър.

— Изтрий съобщението от екрана. И го изключи. Оттук насетне ще използваме само малкия монитор.

Милър натисна съответните бутони и изключи екрана.

Джонсън се приближи до вратата и я заключи. Застана близо до компютъра, подпря крак върху един стол и се наведе напред.

— Пиши съобщение, Джак.

ДО ПОЛЕТ 52: ЛОКАЛИЗИРАЙТЕ САТЕЛИТНАТА НАВИГАЦИОННА СИСТЕМА. НАМИРА СЕ НА РАДИОПАНЕЛА И Е ОЗНАЧЕНА КАТО ТАКАВА. СЪОБЩЕТЕ НИ КООРДИНАТИТЕ СИ. Изминаха няколко секунди и отговорът пристигна.