Нелсън Демил - Мейдей

ОТ ПОЛЕТ 52: САТЕЛИТНАТА НАВИГАЦИОННА СИСТЕМА Е ЛОКАЛИЗИРАНА ОТДАВНА. ТЯ ВЕРОЯТНО СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРЕПРОГРАМИРАНЕ, ЗАЩОТО НЕ ПОКАЗВА НИКАКВИ КООРДИНАТИ В МОМЕНТА. ЧАКАМ ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРОГРАМИРАНЕТО.

Джонсън отново се приближи до картата на тихоокеанския район и се загледа в нея. Имаше бегла представа как се определя местоположение, но не разбираше нищо от програмиране на сателитни системи. Без да сваля поглед от картата, той инструктира Милър:

— Кажи му, че ще му изпратим инструкциите малко по-късно.

Милър напечата съобщението. Джонсън се обърна.

— Той не би могъл да приземи самолета, нали?

— Не зная. — Милър вече разсъждаваше усилено върху проблема със сателита. Въпреки дългия си стаж като диспечер не знаеше как се програмира сателитна навигационна система. Нещо повече — спомняше си смътно, че май бе чел някъде, че тези системи не могат да се препрограмират по време на полет. Милър познаваше пилотската кабина на пътническия Стратън 797 само на хартия и нямаше и най-бегла представа как всъщност се пилотира този самолет. Знаеше, че Джонсън е по-неук в това отношение и от него.

— Защо не повикаме Фитзджералд?

Джонсън се замисли за главния пилот. Кевин Фитзджералд бе другият кандидат за президентския пост. Би било добре да имат пилот край себе си, но не и Фитзджералд. Ако обаче поканеше друг пилот, това би се изтълкувало като непростимо неуважение спрямо главния пилот, а членовете на борда на директорите веднага щяха да разберат какво се крие зад постъпката му. Обаче защо пък трябваше да предоставя на Фитзджералд възможност да се превърне в герой? Най-уместно бе да го държи далеч от играта колкото е възможно по-дълго. Публична тайна бе, че ако единият от двамата бъде избран за президент, другият ще прекара остатъка от кариерата си в пълно забвение. Джонсън съзнаваше, че вместо на президентския стол, можеше лесно да се окаже на старото си място в багажния сектор. Той погледна Милър.

— Не още. Ако този самолет стигне на… да кажем двеста мили от брега, тогава ще го повикаме. — Той се замисли за секунда. — Ако не успеем да го намерим, ще се обърнем към главния инструктор. Дори си мисля, че той ще се справи по-добре от Фитзджералд.

Милър знаеше, че е добре да започнат да обучават Бери веднага. Нямаше значение кой точно ще проведе инструктажа. Но той също така знаеше, че решенията на Джонсън никога не се основават само на разума и целесъобразността. Зад решенията на Едуард Джонсън винаги се криеха някакви скрити подбуди.

— Не мислиш ли, че е време да подготвим едно кратко изявление за пресата?

— Не.

— Защо не се свържем със служителите, отговарящи за връзките с обществеността, и да ги помолим да се обадят дискретно на роднините на пътниците? Можем да им предложим свободни места за полетите до Сан Франциско и…

— По-късно.

— Защо?

Джонсън го изгледа сурово.

— Защото не искам медиите да превърнат случилото се в цирково представление. Това тук не е долнопробна телевизионна драма. Онези простотии за правото на гражданите да бъдат информирани са точно това — простотии! Сигурен съм, че нито един проклет репортер или пък изпаднал в истерия роднина няма да допринесе по някакъв начин за разрешаването на проблема. Крайно време е някой да издигне глас в защита правото ни на уединение и секретност. Случилото се касае единствено Транс-Юнайтид и за нещастие федералното управление на авиацията. Ще ги информираме само след няколко минути. А по въпроса за изявлението за пресата ще ти кажа, че може да ни се наложим все пак да пуснем едно. Когато всичко приключи.

— Ед, единствената ми грижа в момента е да върна онзи самолет у дома — заяви Милър. — И пет пари не давам за лайната, които със сигурност ще се разхвърчат по-късно.

Джонсън се намръщи.

— А трябва. — После изведнъж потупа Милър по гърба. Съвсем навреме осъзна, че трябва да смени тона. — Прав си. Първата ни грижа е да върнем Полет 52 у дома. След това ще мислим за другите неща.

Милър се обърна и се приближи до картата на тихоокеанския район. Малката червена точица сред светлосините води на океана всъщност представляваше единственият шанс на тристата сериозно болни и ранени хора, които летяха към дома. Мисълта, че съдбата на тези хора се намира в ръцете на Едуард Джонсън, никак не му се понрави. Милър искрено се надяваше Джон Бери да се окаже изключително способен и проницателен човек.

Уейн Метц се бе разположил удобно в сребристото си беемве и пътуваше по дясната лента на Междущатска магистрала 280. Той започна да върти копчетата на дискплеъра и спря едва когато настрои по свой вкус звученето на песента на Бени @Гулдман Скок в един часа — любимото му парче от колекцията му от стари джазови изпълнения. Огледа се в огледалото за обратно виждане. Вчерашният тенисмач на открито бе подсилил тена му.