Нелсън Демил - Мейдей

В тясното и късо помещение имаше двама мъже, които лижеха разлята храна направо от кухненските плотове. Тя бързо, но спокойно, мина край тях и влезе в отворения асансьор.

Барбара Йоширо протегна треперещата си ръка и затвори външната врата. След това отчаяно започна да натиска копчетата за управление на асансьора. Най-накрая вътрешната врата започна бавно да се затваря.

Външните врати изведнъж рязко се отвориха. Барбара се озова лице в лице с Джордж Йейтс. Преди да се е затворила вътрешната врата, Йейтс се плъзна в асансьора. Вратата се затвори зад него. Асансьорът тръгна надолу.

Барбара ухапа ръката си, за да не изпищи. По лицето й потекоха сълзи, в гърлото й се зароди изпълнен с ужас хленч. Мъжът не откъсваше поглед от нея. Започна да се притиска към нея. Барбара усети стегнатото му тяло, долови дъха му. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, погалиха бедрата, а след това и гърдите й.

Барбара отстъпи крачка назад към ъгъла на движещия се асансьор. Мъжът се притисна още по-силно към нея.

Асансьорът спря и вратите се отвориха към малкия, слабо осветен камбуз.

Джордж Йейтс я натисна с все сила за раменете и не я пусна, докато коленете й не се огънаха. Надвеси се над нея, сграбчи дългата й черна коса и придърпа главата й към слабините си.

Барбара се опита да се освободи и да се изправи.

— Не! Моля ви! Не! — Ръката й силно кървеше и тя се чувстваше много слаба и отпаднала.

— Оставете ме на мира. Моля ви. — Барбара вече плачеше с пълно гърло. — Моля ви, не ме наранявайте.

Всичко около нея сякаш бе започнало да се върти, малкото помещение като че ли притъмня още повече. Усети, че мъжът я дърпа за косата и я влачи напред. Барбара се простря на пода, опитвайки се да се престори на мъртва с надеждата, че ще го накара да изгуби интерес към нея.

Джордж Йейтс обаче все още проявяваше интерес. Много силен при това. От момента, в който я бе забелязал сред тълпата, от мига, в който инстинктите му бяха подсказали, че е по-различна от останалите… от този момент нататък единствената му мисъл бе да я настигне и да я подчини на нагона си. Всъщност той не би могъл да назове с думи нищо от онова, което го подтикваше към действие. Инстинктите му обаче бяха непокътнати. Обърна Барбара по гръб и коленичи над нея, притиснал тялото й между разтворените си колене.

Барбара сви коляно и го изрита в слабините.

Джордж Йейтс изрева и се изправи. За втори път му причиняваше болка и му отказваше. Той бе леко озадачен, но много скоро прецени, че тя вече не е само обект на страстта му. За него тази жена вече се бе превърнала в заплаха. Във враг.

Барбара се надигна, подпря се на една ръка и се протегна към телефона на стената. Ръката й събори слушалката, която, увиснала на кабела, се разлюля над лицето й. Барбара я сграбчи и в този момент почувства силна болка в окото, последвана от друга в скулата. Тя падна назад. Слушалката продължи да се люлее над нея. Със замъгленото си от болката съзнание Йоширо осъзна, че младият мъж я бе ударил; ударил я бе силно с юмрук. Беше я ударил така, че да й причини силна болка.

Огромната му тъмна фигура се надвеси над нея и скри лампите, които мъждукаха в камбуза. Барбара не чуваше никакъв звук, не виждаше светлини и това породи у нея чувство на нереалност. Тя просто не можеше да повярва, че това се случва с нея; цялата ситуация й изглеждаше твърде далечна, абсолютно различна от света, от който само допреди няколко часа беше неразделна част. — Сякаш е била обгърната от гъста мъгла, след което се е озовала в някакъв паралелен свят, който много приличаше на нейния, но въпреки това бе коренно различен.

През следващите няколко секунди Барбара усещаше единствено студения под под голите си крака и гърба си и равномерното бумтене на двигателите, които леко тресяха помещението. После изведнъж широко отвори очи и се опита да се съсредоточи върху онова, което предстоеше.

След като удари врага си два пъти с юмруци, Джордж Йейтс, чиито условни рефлекси бяха останали непокътнати, проумя с остатъка от съзнанието си, че има нужда от някакво оръжие, с което да се предпази от опасността в лицето на Барбара. На пода, вляво от него, видя парче желязо, което стюардесите използваха като резе за затваряне на шкафа с алкохолните напитки. Йейтс го грабна и, без да спре и да се замисли, го стовари с все сила върху тялото на врага си.

Желязото удари лявото рамо на Барбара Йоширо, след което се заби в черепа й. Тя припадна веднага от силната болка в главата. Металното парче отвори още една, по-голяма кървяща рана в тялото й — този път на врата й, над лявото й рамо.