Нелсън Демил - Мейдей

Имаше обаче няколко души, които показваха признаци на някакъв интелект. Един млад мъж, облечен в син блейзър, я бе проследил, движейки се успоредно с нея по дясната пътека. В момента стоеше от другата страна на зловещата купчина, натрупана край голямата дупка, и се взираше в нея. Видя го да поглежда към дупката, а след това да се отдръпва настрана от нея, пробивайки си път сред хората наоколо. Изведнъж рязко спря и погледна надолу към краката си.

Барбара Йоширо проследи погледа му. Забеляза някакво куче сред боклуците. Кучето на слепеца. Златист ретрийвър. То седеше на пода, напъхало глава между две обърнати седалки. Ядеше нещо… Барбара притисна ръка към устата си.

— О, не! Господи, не!

Младият мъж внимателно заобиколи кучето. Барбара бе обхваната от силна паника. Коленете й започнаха да треперят. Зави й се свят. Сграбчи една изкривена алуминиева стойка, за да не падне. Кучето измъкна нещо от купа. Кост. Ребро.

— О! О! — Усети, че в гърлото й се надига ужасяващ писък и се опита да го потисне, но звукът излезе от устата й — дълъг и пронизителен вик, който заглъхна със сърцераздирателното:

— О, мили Боже!

Хората около нея се обърнаха по посока на звука. Младият мъж бързо тръгна към нея.

Барбара Йоширо побягна. Спъна се в обезобразените човешки тела и потрошените седалки и падна. Подът между двете дупки беше разбит и леко хлътнал надолу. Ръката й пропадна през пода, разделящ салона от багажното отделение под него. Тя рязко я дръпна, за да я извади, и поряза китката си. От раната бликна кръв. Кучето вдигна глава и изръмжа — странен звук, който много приличаше на човешко задавяне или кашляне. Барбара бързо се изправи. Младият мъж със синия блейзър се присегна към нея.

Преди инцидента Джордж Йейтс беше добродушен, сравнително добре възпитан младеж. Беше в отлична физическа кондиция. Всяка сутрин бягаше, гмуркаше се с акваланг, практикуваше йога, медитираше. Поради различни физиологични причини голяма част от двигателните му умения бяха останали непокътнати след декомпресията. Разреденият въздух обаче бе изтрил напълно културните и цивилизационни натрупвания на двадесет и четири годишния му живот и бе унищожил изцяло онази част от душата му, която самият Джордж Йейтс би дефинирал като суперего. Егото му също беше увредено, но част от него продължаваше да функционира. Центърът на удоволствието в мозъка на Джордж Йейтс, центровете на импулсивните желания и инстинктивните реакции, онази част от психиката му, приближаваща го до по-низшите форми на живот, бяха останали незасегнати и ръководеха поведението му.

Първоначално вниманието му бе привлечено от движенията на Барбара. Когато се съсредоточи върху тях, той забеляза и още нещо — нейния пол. Жена.

В полуунищоженото съзнание на Джордж Йейтс проблеснаха мимолетни, фрагментарни късчета спомени и той разпозна в тялото й нещо, което го привличаше. Последният му ясен спомен бе свързан със сексуалните му фантазии, обсебили съзнанието му само миг преди трагедията. Спомняше си смътно жената с дългата черна коса, спомняше си, че походката й го бе възбудила. Сега също бе възбуден. Протегна ръце към нея.

Барбара Йоширо му се изплъзна. Затича се през отломъците към първокласния сектор. Кухненският бокс и тоалетните се изпречиха на пътя й. Тя се блъсна в синята стена, а след това опря гърба си на нея и започна бавно да се придвижва към ъгъла, зад който се намираше стълбището.

Хората започнаха да я заобикалят с протегнати ръце. Сви юмруци и удари една жена в лицето. Тя политна назад и се блъсна в другите зад нея. Барбара веднага осъзна, че е допуснала грешка.

От всички краища на самолета започнаха да прииждат хора, привлечени от възникналото безредие. Някои идваха, водени от любопитство; други бяха привлечени от насъбралата се тълпа; трети искаха да се изправят пред опасността в лицето на Барбара Йоширо.

Тя стигна до края на тоалетните и надникна зад ъгъла. На по-малко от двадесет фута от нея се виждаше спираловидното стълбище. Долната му половина обаче бе пълна с народ, а пространството до него бе претъпкано с човешки тела. Свободното място около нея ставаше все по-малко. Човешки ръце се протягаха към нея, а тя ги отблъскваше, за да се предпази. Едно момче сграбчи блузата й и я дръпна. Тънката памучна тъкан се скъса и откри рамото й. Друга ръка докопа блузата й и отпра половината. Някой я оскуба. Младият мъж, който й се бе сторил нормален, се бе вклинил в заобикалящата я тълпа и целенасочено си пробиваше път към нея. Барбара пое дълбоко въздух и изкрещя: