Нелсън Демил - Мейдей

— Помощ! Помогнете ми! Някой да ми помогне!

Гласът й се загуби сред воя на вятъра, рева на четирите реактивни двигателя и звуците, издавани от превъзбудените хора около нея. Стотина че и повече мъже и жени се надвикваха с пълни гърла, опитвайки се да наложат господството си в джунглата, в която се бе превърнал пътническият Стратън. Барбара извика отново, макар да знаеше, че гласът й ще потъне сред писъците на хората около нея.

Тя се плъзна край ъгъла и с дясната си ръка се опита да достигне вратата на тоалетната. Напипа дръжката и я завъртя. Вратата зад нея се отвори. Барбара извърна глава и надникна в малкото помещение, без да знае, че точно тази тоалетна бе спасила живота на Джон Бери само преди броени часове. Двама мъже и една жена стояха притиснати един в друг и я гледаха. Барбара затръшна вратата.

— О, Боже. Исусе Христе!

За част от секундата си спомни ужаса и отвращението, които бе почувствала късно една вечер, когато бе отворила един от шкафовете в кухнята си и бе видяла вътре безброй хлебарки.

Без да отделя гръб от стената, тя се приближи още малко към стълбището. Тълпата наоколо проявяваше само бегъл интерес към нея и Барбара установи, че ако редува периоди на агресивно и пасивно поведение, може би щеше да успее да се промуши между хората, запречили пътя й.

Младият мъж в синия блейзър обаче продължаваше целенасочено да я преследва.

Барбара стигна до другия ъгъл, който се намираше по-близо до стълбището. Тук мелето от тела бе толкова гъсто, че тя едва успяваше да си проправи път. Извика отново, но заобикалящата я врява бе толкова оглушителна, че дори тя не чу собствения си глас. Забеляза, че пътниците са се качили няколко стъпала по-нагоре. Един мъж с олюляване преодоля последните няколко стъпала и нахлу в салона. Само миг по-късно тялото му се търкулна надолу и помете по пътя си и останалите, предизвиквайки лавина от тела, които се премятаха надолу по витото стълбище. Господин Стейн очевидно знаеше как да се отбранява. Но той не можеше да я чуе, а дори и да можеше, не би могъл да й помогне.

Йоширо обмисли възможните изходи от положението, в което се бе озовала. Единият вариант бе да се престори на мъртва, но около нея се блъскаха и натискаха толкова много хора, че това щеше да се окаже невъзможно. Освен това не й стискаше да го направи. Вече разбираше, че тълпата е загубила интерес към нея, но епизодичните изблици на насилие силно застрашаваха безопасността й. Освен това младият мъж продължаваше да не я изпуска от погледа си. Барбара осъзна, че единственият й шанс е да се добере до кухненския бокс и да се спусне с асансьора до камбуза. Там щеше да е в безопасност. Освен това долу имаше телефон, от който да се свърже с пилотската кабина. След като взе това решение, тя се поуспокои и тръгна по-решително през тълпата. Докато се движеше, отбеляза, че силно й се вие свят и се уморява много бързо. Погледна надолу. Дясната й китка продължаваше да кърви. Барбара я стисна с лявата си ръка, без да спира да се промъква към целта си. Не отделяше гръб от стената и бавно се придвижваше към другия ъгъл. Зави зад него и тръгна странично по посока на опашката. Мъжът с блейзъра изчезна от погледа й.

Гърбът й се плъзгаше леко по пластмасовата стена. Напипа с ръка входа към кухненския бокс. Асансьорът. Приближи се до асансьора. Кръвта продължаваше да се процежда между стиснатите й пръсти, краката й трепереха от умора. Човешки лица и тела се промъкваха около нея, ноздрите й потръпваха от зловонието, което се разнасяше от тях. Стомахът й се разбунтува, устата й се напълни с жлъчен сок.

Рамото й се пъхна в отвора на вратата. Тя вложи малко повече сила и се промъкна навътре. Сега само лявото й рамо оставаше приковано към стената.

Тълпата изведнъж сякаш се раздели надве и Барбара видя мъжа със синия блейзър да се появява в пролуката. Погледна право към нея и се усмихна. Изглеждаше почти нормален и тя за миг си помисли, че би могла да го помоли за помощ. Веднага след това обаче си даде сметка, че не би могъл да е нормален. В отчаянието си и тя бе започнала да разсъждава ирационално. Мъжът пристъпи към нея.

Барбара политна назад към бокса и се вкопчи с ръце за рамката на вратата. Ритна с крака и уцели мъжа в слабините. Той извика от болка и ръмжащият звук, изтръгнал се от устата му, по безспорен начин й даде да разбере, че човекът не е с всичкия си.

Барбара протегна ръка към плъзгащата се врата и я затвори. Тя се изду под напора на телата от другата страна и поддаде почти веднага, но това все пак осигури на Барбара достатъчно време, за да се обърне към асансьора.