Нелсън Демил - Мейдей

В помещението се чу слаб звън и Слоун погледна часовника. Показваше 00:00. Слоун взе микрофона. Хенингс искаше да спечели още малко време.

— Чудя се дали ще сложим край на тази трагедия, като погребем грешката си в океана. Мъртвите често намират начин да ни отмъстят за смъртта си.

— Не се опитвайте да ме плашите с призраци, адмирале! Но ако обвиненията, които сипете върху мен, ви карат да се чувствате по-добре, продължавайте. Нямам нищо против. И не ми пука. Искам единствено да свърша тази работа докрай.

Лицето на Хенингс пламна от гняв. Даваше си сметка, че Слоун е на ръба и затова се въздържа да му отговори. Слоун несъмнено бе човек без никакъв морал. Но онова, което не даваше мира на Хенингс, бе прозрението, че и той самият не е много… изобщо не е по-добър от него. Изборът, пред който бяха изправени, не бе съвсем същия като онзи, с който се е сблъскал капитанът, потопил Мърсър. И Хенингс го знаеше. Да, по-лесно беше да обвини Джеймс Слоун. Но Хенингс разбираше, че това не е достатъчно. Защото той не се опитваше да го възпре. Вдигна очи и го погледна.

— Направете каквото трябва.

— Правя го, адмирале.

Слоун се присегна над електронния панел и включи предавателя. Провери мощността, а след това се увери, че кодиращото устройство работи нормално. Без него не би се осмелил да изпрати съобщение с подобно съдържание. За всички подслушвателни устройства в света думите, произнесени от капитан трети ранг Джеймс Слоун, щяха да прозвучат като лишена от смисъл какофония от звуци. Лейтенант Питър Матос обаче щеше да чуе всяка изречена думичка. Силно и ясно.

— Полет три-четири-седем, чуваш ли ме? — Слоун погледна говорителя и изчака отговора.

— Слушам, База. Тук полет три-четири-седем. Приемам.

Слоун дълбоко си пое дъх и се изкашля.

— Лейтенант Матос, говори капитан трети ранг Слоун. — Той замълча за момент.

— Слушам, господин капитан.

— След като се консултирахме с главнокомандващите на най-високо ниво, те ни посъветваха да предприемем действия, които ще изискват изключителни летателни умения и смелост от ваша страна. Проблемът, пред който сме изправени, се усложнява допълнително и от други, външни фактори, които са извън нашия контрол. Ще ви запозная с подробностите, когато се върнете на кораба. Най-важен за нас е фактът, че вината за трагичния инцидент не е наша. Свръхзвуковият самолет Стратън се е отклонил от курса си, без да докладва за промяната в местоположението си. Как ме чуваш?

— Чувам ви съвсем ясно. Продължавайте.

— Бяхме информирани, че от физиологична гледна точка е напълно невъзможно на борда на самолета да има оцелели, предвид височинната декомпресия, причинена от сблъсъка. Проблемът, който трябва да разрешим сега, е свързан с неутрализирането на този самолет, останал без пътници и екипаж. Той представлява заплаха както за морската, така и за въздушната навигация и тази заплаха трябва да бъде елиминирана. Само пилот с вашите лични качества и професионални умения би могъл да изпълни подобна задача.

— Исусе! — промърмори Хенингс. Слоун бързо възобнови тирадата си.

— Изчакай за момент.

Обърна се на стола и яростно изгледа Хенингс, макар дълбоко в душата си да изпитваше благодарност заради наложеното му кратко прекъсване. Няколко секунди мълчание щяха да се отразят добре на Матос.

Хенингс се наведе напред към Слоун.

— Би трябвало да бъдете напълно откровен с него — рече тихо Хенингс. — Кажете му, че от него се иска да унищожи проклетото доказателство. Кажете му, че искате да свали шибания самолет и да не си тръгва оттам, преди да се е уверил, че е потънал. Кажете му също, че е напълно възможно на борда да има оцелели, които вече може да са изпратили сигнал за помощ. Длъжен сте да му кажете всичко това, капитане.

Слоун хвърли един леден поглед по посока на Хенингс и заговори през стиснати зъби.

— Не ставайте глупак! Опитвам се да направя нещата по-лесни за него, а не по-трудни. Последното шибано нещо, което му трябва в момента, е истината.

Истината — изръмжа Слоун — е, че Матос е виновен за цялата тази бъркотия. — Той се извърна отново към микрофона. — Добре, лейтенант, току-що получихме окончателна санкция за операцията. — Той вдигна листа с написания текст и забеляза, че ръцете му треперят. Нещо необичайно за него. — Ти трябва да изстреляш останалата ти ракета по такъв начин, че да извадиш от строя автопилота на свръхзвуковия Стратън. Тъй като ракетата не е снабдена с бойна глава, единственият начин да изпълниш задачата е чрез пряко попадение в кабината на обезлюдения самолет. Точността на един такъв изстрел надвишава многократно уменията, на които си бил обучен. Тази задача е много по-трудна от всяка друга мисия, в която някога си участвал. Всички ние разчитаме на теб и се молим да успееш. — Слоун замълча за миг. — Не бързай, но се постарай да изпълниш заповедта в рамките на следващите няколко минути. Желая ти късмет, Питър. Потвърди, че си разбрал заповедта.