Нелсън Демил - Мейдей

— Бъди много, много внимателна. До скоро.

— Добре. Връзката прекъсна.

Бери погледна към Крендъл, а после хвърли поглед през рамо към салона. Стейн бе приел съвсем спокойно съобщението им за осъществения контакт със земята. Не бе проявил почти никакъв интерес. Съзнанието му бе заето с други мисли.

— Харолд? Линда? — извика им Бери. — Хванете се за нещо. Завиваме. Връщаме се в Калифорния. Ще си бъдем у дома след няколко часа.

Стейн вдигна очи от поста си на стълбищната площадка и разсеяно махна с ръка.

Бери се обърна и се настани внимателно на мястото си. Присегна се и постави ръка върху ключа за контрол върху направлението, поддържано от автопилота. С периферното си зрение сякаш улови някаква сянка, плъзнала се по дясната стена на кабината. Погледна към Шарън Крендъл, но тя като че ли не бе забелязала нищо. Той почти се изправи, наведе се напред и погледна през страничното стъкло. Изви врат, опитвайки се да види опашката. Нищо. Вероятно някакъв облак бе скрил за миг слънцето. Но и облаци нямаше.

— Какво има?

— Нищо. — Бери седна и отново постави ръка върху ключа. — Добре. Тръгваме си към къщи. — Започна бавно да върти копчето, променяйки курса само с по няколко градуса. Големият свръхзвуков самолет се наклони надясно.

За миг Матос си помисли, че самолетът е отговорен за очевидното разминаване между двете машини. След това се сети, че движението е следствие от освобождаването на ракетата. В следващия момент обаче осъзна, че не е натиснал бутона достатъчно силно, за да осъществи контакт. Лампата, сигнализираща началото на изстрелването, не светеше.

Огромният пътнически Стратън помръдна рязко във визьора на Матос. Той отдръпна ръка от бутона за стрелба и отдели поглед от кръстчето на мерника. Самолетът бе леко наклонен на една страна и се отдалечаваше от изтребителя.

Първата мисъл на Матос бе, че става дума за силна турбулентност. Не. Невъзможно. Няма никаква турбулентност. И въпреки това пътническият Стратън 797 се накланяше. Матос инстинктивно наклони изтребителя и отново взе кабината на прицел. Самолетът продължи да лети леко наклонен на една страна. Движението му бе плавно. Внимателно премислено. Преднамерено. Матос рязко се надигна на мястото си. Ръката му се спусна към бутона за радиовръзка.

— База! База! Тук е три-четири-седем. Пътническият Стратън завива. — Матос летеше зад въздушния лайнер, който извършваше плавен и широк завой. — Сега сочи на север. Продължава да завива. Наближава североизточно направление. Движи се с постоянна скорост. Виражът се осъществява при наклон от приблизително тридесет градуса. Височината и скоростта на полета остават непроменени. Матос не сваляше пръст от радиобутона, поради което не можеше да приема, а само предаваше наблюденията си върху маневрата на пътническия самолет.

Наклонът на пътническия Стратън започна да намалява. Пред погледа на Матос самолетът почти възвърна хоризонталното си положение. Изтребителят застана на около двадесет и пет ярда зад опашката на лайнера.

Като съдеше по плавните и симетрични движения на самолета, Матос стигна до заключението, че маневрата се контролира по електронен път. Само компютризираният автопилот можеше да осъществи толкова прецизен контрол върху движението на огромния лайнер. Матос продължи с доклада.

— База, самолетът продължава да лети на автопилот.

Той обаче знаеше, че този автопилот несъмнено се управлява от човешка ръка.

Матос погледна във визьора, а след това сведе очи към отворения механизъм за изстрелване на ракетата. Сякаш го виждаше за пръв път. О, Исусе!

Ръката му изтръпна и той осъзна, че натиска с все сила бутона, осигуряващ му радиовръзка с Нимитц. Съзнаваше обаче, че не може вечно да държи канала затворен за Слоун. Заговори отново, за да оправдае факта, че продължава да натиска бутона. Искаше още малко време за размисъл.

— Завоят е внимателно планиран и осъществен. Някой управлява този самолет — някой работи с автопилота. Мога да прелетя край кабината, за да се уверя визуално. — Отдръпна пръст от бутона.

— Не! — изкрещя Слоун. — Това е заповед. Продължавай да летиш зад самолета. Не прави нищо, с което би могъл да привлечеш вниманието към себе си. И не дръж ръката си постоянно върху бутона за радиовръзка. Не се опитвай да ме изолираш отново! Разбра ли?

Матос кимна почти покорно.

— Слушам. Съжалявам, аз бях просто… развълнуван и… сигурно съм стиснал силно командния лост… Край.